Фондация New Europeans ("Новите европейци") e сравнително нова в британския политически и обществен ландшафт. Създадена е през 2013 г. и най-важният ѝ двигател е бившият депутат от Лейбъристката партия Роджър Касале, но в нея вече са привлечени политици и активисти от почти целия политически спектър. Основните цели, които си е поставила организацията, е да защитава правото на свободно движение на хора в ЕС, включително и на британците, живеещи в други европейски държави, както и да брани правата на имигрантите.
Нишан Джингозян е сред най-активните в кампанията за правото на гражданите на ЕС да гласуват на референдума
През последните месеци “Новите европейци” станаха популярни на Острова с отвореното си писмо до британския премиер Дейвид Камерън по спорния въпрос с недопускането на граждани на ЕС, живеещи във Великобритания, да участват на референдума за членството на страната в ЕС, който ще се проведе след година. Кампанията за референдума стартира преди няколко дни, оформиха се блоковете “за” и “против” еврочленството на страната, но въпросът с правото на вот на гражданите на ЕС продължава да виси в пространството. Причината - Камарата на лордовете в Британския парламент все още не се е произнесла по законопроекта.
Вторник - 13 октомври, бе определян от мнозина като Денят “Х”, защото тогава се проведе второто четене в Камарата на лордовете. Потърсихме за коментар Нишан Джингозян, който е сред активистите на New Europeans и е зам.-председател на структурата на БСП в Лондон. Джингозян е от Варна, от 15 години живее на Острова, от 5 години е с британско гражданство, а от август т.г. е ръководител на Програмата за обществено развитие в северозападния район Брент, което е един от най-големите в британската столица. Той е сред най-активните по темата и следи отблизо събитията около референдума.
“По време на дебата присъстваха представителни групи на 28-те емигрантски общности от Европа, живеещи във Великобритания и подписали отвореното писмо до Дейвид Камерън. Лошото е, че консерваторите са категорично за излизането на Великобритания от ЕС и не желаят европейските граждани да гласуват, за да не се промени резултатът. Става дума за над 2 милиона европейци. Има и солиден натиск от Германия, Франция, Италия и други държави за това дали проектът на Камерън ще стане закон и ще започне ново масово движение на хора“, коментира Джингозян.
“По време на дебата имаше различни гледни точки, но най-важната за мен бе тази на Консервативната партия, защото те са вносители на законопроекта и имат мнозинство. В едно изречение - казаха, че разбират, че има 2 милиона граждани на ЕС на Острова, но не могат да бьдат допуснати да гласуват защото това ще бьде изтълкувано от гласоподавателите като опит за предрешен резултат. Подразбирало се, че всеки гражданин на ЕС ще гласува с "ДА", пред перспективата да загуби дори правото да пребивава в дьржавата, която е негов втори дом”, обяснява той.
Според Джингозян не е бил доизяснен и въпросът, защо на референдума ще могат да участват граждани на държави от ЕС като бившите британски колонии - Малта, Кипър и Ирландия, а други няма да могат. “Някой от депутатите спомена, че Британия и държавите от Общността на нациите ги свързват 514 години обща история. Да, така е, но аз смея да твърдя, че Великобритания и Европа имат повече неща, които да ги обединяват, отколкото Великобритания и малък остров някъде в Тихия океан. Всьщност е недопустимо според нас гражданите на няколко дьржави от ЕС - Малта, Кипьр и Ирландия, да се ползват с права, които гражданите на всички останали дьржави от ЕС, живеещи тук, да не могат да ползват.”
“В документа до Камарата на лордовете от 7 септември т.г. кабинетът на Камерън заяви, че „не е необходимо да се обясняват причините за изключването на определени групи от проектозакона”. И не случайно искам да подчертая важността на този референдум за българите на Острова. При евентуално излизане на Великобритания от ЕС гражданите на България и Евросъюза, които им живеят тук, ще загубят правата си, дадени им от членството на страната в ЕС. Това е омагьосан кръг. С какъв статут ще бъдат тези 100 000 българи в страна, която евентуално вече не е член на ЕС? Какво ще се случи със собствениците на недвижими имоти? В много държави извън ЕС съществуват рестрикции към гражданите на други страни, които инвестират в недвижими имоти. Българските студенти във Великобритания ще загубят статута си на студенти от ЕС и таксите за тях ще станат 3 пъти по-високи. Какво ще стане със здравните и пенсионните осигуровки на българите във Великобритания? Ще бъде ли въведен нов визов режим? С какъв статут ще бъдат българските училища тук?“, пита Джингозян.
По думите му българските институции, политическите партии, бизнесът и медиите трябва да обединят усилията си и да оказват доколкото е възможно натиск върху Камерън.
Джингозян твърди, че в организацията New Europeans все още не е обсъждан въпроса, дали ако се приеме законопроекта в този му вид ще заведат дело в Европейския съд в Люксембург. “Засега тази перспектива не стои на дневен ред”, категоричен е той, но това вероятно би бил последният ни инструмент.
Какво следва оттук нататък и каква е процедурата в Камарата на лордовете? Според Джингозян следващата стьпка е внасяне на законопроекта за разглеждане в т.нар. Committee stage. “Това, доколкото съм запознат, ще се случи до няколко седмици. Там ще се вземат под внимание мнението на експерти и позицията на всеки, който може аргументирано да я изложи. Това също ще отнеме поне няколко седмици. След това, при евентуално нанасяне на поправки, законопроектьт се връща обратно за гласуване. Предполагам, че разполагаме с около месец за това гражданите на България в Обединеното кралство да получат право да се произнесат по въпрос, който кардинално ще промени съдбата и живота им.”
