Според настоящото изследване експлозията е станала на разстояние почти осем милиарда светлинни години, когато Вселената е била на около шест милиарда години.
Учените казват, че макар да разполагат с обяснение за причината за явлението, са необходими допълнителни изследвания за изясняване на въпроса.
Експлозията, известна като AT2021lwx, не е най-ярката в историята. Титлата принадлежи на гама-изригването GRB221009A - колосален изблик на енергия при колапс на звезда, засечено през октомври 2022 г. и смятано за "най-яркото на всички времена".
Според водещия автор на изследването Филип Уайзман, астрофизик от университета на Саутхамптън, Великобритания, експлозията, може да се определи като "най-голямата", тъй като за три години е освободила неимоверно повече енергия от гама-изригването.
По думите на Уайзман експлозията AT2021lwx е плод на "случайно откритие". "Попаднахме на този обект случайно, тъй като той беше маркиран от нашия алгоритъм за търсене, когато търсехме вид свръхнова. Повечето свръхнови и събития на приливно разрушение продължават само няколко месеца, преди да изчезнат. Нещо, което е било ярко в продължение на две и повече години, веднага се откроява като много необичайно", казва ученият.
Експлозията е засечена автоматично през 2020 г. от американската обсерватория "Zwicky Transient Facility" в Калифорния. Според Уайзман обаче засичането й остава неизползвано в базата данни на обсерваторията, преди учените да го забележат на следващата година.
Прякото наблюдение на явлението променя нещата. Анализът на светлината позволява да се установи, че са били необходими осем милиарда години, за да достигне тя до телескопа.
Астрономите все още си задават въпроси за явлението. Възможно е да става дума за свръхнова - експлозия на масивна звезда в края на живота й, но яркостта в случая е десет пъти по-голяма от очакваната.
Друга възможност е събитие на приливно разрушение, при което звездата се разкъсва от притегателните сили на черна дупка, до която се е приближила твърде много. Експлозията AT2021lwx обаче е три по-ярка, за да потвърди подобен сценарий.
Измерената яркост няма известен еквивалент освен тази на квазарите - галактики, приютяващи в сърцето си свръхмасивна черна дупка, която се "тъпче" с материя, излъчвайки феноменално количество светлина.
Светлината от квазарите обаче е трепкаща, докато в този случай тя внезапно е станала по-ярка преди три години. "Никога не сме наблюдавали подобно нещо. То сякаш се появи от нищото", казва ученият.
Екипът на Уайзман има идея, описана в проучването. Теорията на изследователите е, че гигантски облак от газ с размерите на 5000 слънца е в процес на поглъщане от свръхмасивна черна дупка.
Тъй като принципът на науката е, че "никога няма сигурност", екипът работи върху нови симулации, използвайки данните, за да провери "безспорната достоверност" на своята теория.
Проблемът е, че се предполага, че свръхмасивните черни дупки се намират в центъра на галактиките, както и че тази в случая на AT2021lwx се очаква да бъде с размерите на нашата галактика Млечен път.
Все още обаче никой не е открил галактика в близост до наблюдаваното събитие. "Това е истинска загадка", казва Филип Уайзман.
За учените остава задачата да претърсят небето и базите данни с небесни наблюдения за подобни събития, които биха помогнали за изясняването на експлозията.
С нови съоръжения, които ще бъдат пуснати в експлоатация през следващите няколко години, изследователите се надяват да открият повече събития като експлозията AT2021lwx и да научат повече за тях. "Може да се окаже, че тези събития, макар и изключително редки, са толкова енергични, че са ключови процеси за това как центровете на галактиките се променят с течение на времето", казва Уайзман.
