След Нова година може да се наложи всеки да плаща сам, ако причини произшествие в чужбина. Изключването на българското национално бюро от системата е пречка пред приемането ни в еврозоната и Шенген

Заради все още неизплатени щети от произшествия в чужбина, виновно причинени от автомобили, застраховани в България, страната ни може да бъде изключена от системата “Зелена карта” от 1 януари 2023 г.

За това предупреди наскоро служебният финансов министър Росица Велкова. Тя загатна за тази опасност при представянето на проект на кабинета и финансовия регулатор за решаване на казуса. За решаването му държавата води разговори със застрахователни компании, но засега няма информация как и дали ще бъде разрешен проблемът.

Заради неизплатени щети бе наложен мониторинг над българското бюро “Зелена карта”. Официалното съобщение за въвеждането на наблюдението дойде през декември 2018 г. Неофициално такова наблюдение имало още от март 2018 г.

Системата “Зелена карта” е международен консорциум със седалище в Лондон, който обединява бюрата в държавите от ЕС, както и някои извън общността. Целта му е да организира разплащанията, свързани с автомобилната застраховка “Гражданска отговорност”, в чужбина.

Към всяко от бюрата в отделните държави има гаранционен механизъм - банкова гаранция и гаранционен фонд, които да осигурят плащанията за щети при пътнотранспортни произшествия в чужбина.

В писмото за мониторинга се посочва, че българското бюро позволява забавяния и неизплащане на щети. Неофициално се твърди, че забавените плащания са за 20 млн. евро. От българското бюро отказват официална информация.

Очакванията са че, съветът на бюрата ще поиска от компаниите, които работят у нас, да сключат нов презастрахователен договор. Пак по неофициална информация стойността на такъв договор ще е най-малкото за неизплатените досега 20 млн. евро плюс лихвите за забавянето.

Повечето експерти са категорични, че презастрахователната програма, която ни препоръчват от международното бюро “Зелена карта”, е много добър вариант, защото тя предлага преразпределение на риска извън страната ни.

Избраният презастраховател, който и да е той, също ще следи за застрахователни измами извън наша територия.

Само че до момента не е публично известно да имаме такъв договор. Съветът на бюрата може да поиска и увеличаване на вноските в него, т.е. за нашите компании сумите да бъдат по-високи от досегашните, за да се наваксат натрупаните щети.

Докато трае мониторингът, всеки месец документите на нашето бюро за предявени претенции и извършени или отказани плащания ще бъдат изпращани и в Лондон, за да подлежат на пряк контрол.

Още след налагането на мониторинга няколко големи български компании обявиха, че отказват изплащане на щети при произшествия в чужбина, защото подозират, че са жертва на застрахователни измами. Статия на 24 чaca