Професор Пиърсън обаче се усъмнява, когато вижда снимки на монетата, докато проучва книга за историята на Римската империя. Той успява да различи драскотини по повърхността й, които смята, че може да са причинени, докато е била в обращение.

Специалистът се свърза с музея на университета в Глазгоу, където монетата се съхранява заедно с още три от оригиналното съкровище, и иска разрешение да я изследва.

Заедно с колеги от Глазгоу Пол Пиърсън изследва и четирите монети под мощен микроскоп. Потвърждава се наличието на драскотини, които отговарят на такива, получавани обичайно в портмонета.

Химическият анализ също показва, че монетите са били заровени в земята стотици години. Изследователите смятат, че Спонсиан е бил военачалник, принуден да се обяви за император на най-далечната и трудна за защита провинция на Римската империя, наречена Дакия.

Заобиколен от врагове и откъснат от Рим, той вероятно е поел върховното командване в период на хаос и гражданска война, защитавайки военното и цивилното население на Дакия.

Спонсиан бил начело до възстановяването на реда, а провинцията била евакуирана между 271 г. и 275 г., казва Йеспер Ериксон, който е от изследователския екип.

"Нашето тълкуване е, че той е отговарял за контрола над военните и цивилното население, тъй като са били обкръжени и напълно откъснати", обяснява специалистът.

"За да създадат функционираща икономика в провинцията, те са решили да секат свои собствени монети". Тази теория би обяснила защо монетите не приличат на тези от Рим, е заключението на експертите.