Инцидентът от 24 ноември, при който F-16 на турските ВВС свали руски бомбардировач СУ-24 на турско-сирийската граница в близост до средиземноморското крайбрежие, вероятно е бил програмиран поне преди един месец. Споровете дали машината е била в турското въздушно пространство или не, не са от съществено значение.

Сега всякакви приказки за единна коалиция срещу "Ислямска държава", всякакви дипломатически совалки от последните дни след кървавите атентати в Париж, всякакви двустранни формални и неформални разговори отиват по дяволите със свалянето на един самолет. 

Дори и да си предупреждавал многократно за нарушаване на въздушното ти пространство, няма друга логика да удариш руски самолет, който по никакъв начин не застрашава обекти на твоя територия, освен ако не искаш да направиш провокация, целяща да дестабилизира бъдещата международна коалиция срещу ислямистите в Сирия и Ирак. И освен ако не искаш да продължиш агонията на Запада, залят от бежански вълни, минаващи главно през Турция, и от терористични заплахи, идващи от ислямисти, минаващи свободно през турско-сирийската граница. Същият този Запад, който преди два дни гласува да бъдат преведени на Анкара 3 млрд. евро помощ за справяне с бежанския натиск.

Няма как да не стигнем до подобни конспиративни теории...

Още повече, когато контролираните от Анкара тюркменски паравоенни части по границата със Сирия са убили единия от пилотите на бомбардировача още докато е падал с парашута си, а вероятно са свалили и спасителния руски хеликоптер, дошъл по-късно. 

В момента можем да си служим само с догадки какво и как е станало, както и с различни интерпретации и взаимни обвинения, идващи от Анкара и Москва. Нека обаче излезем от подробностите за инцидента, които дълго ще се изясняват, и да погледнем по-глобално на проблема.

Свалянето на руския самолет ще усложни още повече и без това невероятно заплетения конфликт в Сирия и Ирак, в който се сблъскват няколко геополитически оси и директно се противопоставят интересите на много държави.

Вече столетие - от края на Първата световна война и разпада на Османската империя, в Близкия изток сме били свидетели на противопоставянето между сунити и шиити, между мюсюлмани и християни, между мюсюлмани и евреи, между турци и кюрди, между араби и кюрди, между араби и иранци... Видяли сме какво ли не - създаване на държавата Израел и окупация на територии, интифади на палестинците, гражданска война в Ливан, близо 10-годишна ракетна бомбардировка между Ирак и Иран, войни за петрол с активното участие на САЩ и западните им съюзници, сваляне на светски диктаторски режими, финансиране на терористични организации, кървави кланета, геноциди...

Близкият изток продължава да е това, което са били Балканите през XIX и началото на XX век и сякаш няма изгледи врящият котел да се промени в близко бъдеще. Изглежда безнадеждно, дори и да се стигне до някаква мирна конференция с участието на всички засегнати страни и до преначертаване на границите, които са рисувани едно към гьотере преди 100 години, за да се запазят имперските интереси на Франция и Великобритания.

Компанията на тази маса е изключително сложна:

- шиитската ос - алауитите на Башар Асад, групировката "Хизбула" в Ливан и Иран, подкрепяна от руснаците;

- сунитската ос - Турция, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, "Ислямска държава" и модификациите на Ал Каида, подкрепяна срамежливо от американците;

- кюрдите в Сирия и Ирак, активно подкрепяни от британците и американците, които имат амбиции за самостоятелна държава и застрашават териториалната цялост и на Турция, и на Иран;

- факторът Израел, който остава незаобиколим в региона;

- и накрая - палестинците, които заедно с кюрдите си остават несретниците на Ориента.

И всичко това, на фона на амбициите на Русия да се върне като глобална сила на картата, заплашвайки еднополюсния модел и хегемонията на САЩ в последния четвърт век.

От близо 50 години не бяхме виждали сваляне на руски военен самолет от държава - член на НАТО. Всъщност, това не би трябвало да ни учудва - Студената война в последните 2-3 години като че ли се завърна. Русия се опитва да излезе от изолацията на Запада след украинската криза с активната си намеса на военния театър в Сирия срещу "Ислямска държава". Но като че ли тази й активна роля никак не се харесва на Анкара и Рияд, и най-вече - на съюзника им Вашингтон.

Освен чисто геополитическите, етническите и религиозните аспекти на конфликта, в картината се намесват все по-ниските цени на петрола, все по-сухият климат в района, безводието, гладът, демографският взрив с нарастващо население, живеещо в бедност...

Впрочем турският президент Реджеп Ердоган много добре играе ролята си на човека, който държи моркова и тоягата. От една страна - държи в постоянен шах ЕС с мигрантите; от друга - предлага зона за сигурност, свободна от въздушни удари, на територията на Сирия по границата с Турция; от трета - постоянно нанася въздушни удари по кюрдите в Сирия и Ирак, защото ги възприема като най-голямата заплаха за Турция; от четвърта - чрез сина си Билял Ердоган, който е много популярен в крайните ислямистки среди в южната ни съседка, развива успешна търговия с купуването на евтини петролни продукти от "Ислямска държава" и така директно подпомага екстремистите.

В тази сложна ситуация ще си позволя да направя една кратка геополитическа прогноза след инцидента със сваления самолет, без да претендирам за изчерпателност и експертна точност.

И двете държави - Русия и Турция, нямат интерес да влизат в директен конфликт, главно заради огромния стокообмен и икономическите интереси, които ги свързват. Въпреки това в краткосрочен план е възможно да се стигне до сериозни сътресения.

Само си представете - близо 4.4 млн. руски туристи посещават всяка година Турция. След призива на властите в Кремъл руснаците да избягват Турция, огромната част от тях  просто ще се пренасочат към други държави от региона, най-вече към Гърция, Кипър, Хърватия и Черна гора. Върху българския туризъм ефектът от това би бил нищожен, защото управляващите у нас, и най-вече президентът Росен Плевнелиев, продължават с безумните си изявления по отношение на Русия.

Почти сигурно е, че ще се замразят временно и огромни инфраструктурни проекти като газопровода "Турски поток" и строежът на атомни централи в Турция с руски реактори. Годишно Турция консумира около 50 млрд.куб.м. газ, а над 60% от тази суровина идва от Русия. Четирите руски ядрени реактора, поръчани от южната ни съседка, вероятно ще се забавят за неопределено време.

Освен това - износът на храни и текстилни продукти от Турция за Русия през последната година е на стойност 6 млрд. долара. Турция бе една от малкото страни, които не влизаха в забранителния списък на Москва за внос на продукти и се възползваше максимално от това. От началото на 2015 г. обаче отношенията между двете страни са във фазата на "студен мир" и това се отрази на икономическите им контакти. Турският износ за руските пазари спадна с близо 40%, а Газпром намали прогнозните количества за пренос на газ по "Турски поток" наполовина - до 32 млрд. куб. м годишно.

Става въпрос за бизнес за милиарди - по различни оценки между 40 и 45 млрд. долара, но очевидно и Ердоган, и Путин не питаят искрени чувства един към друг, егото им е твърде голямо, дебнат се и ще се опитат със задкулисни игри да подкопаят отсрещния лагер. Без да влизат в пряка конфронтация.

Какви могат да бъдат целите на Турция срещу Русия в краткосрочен план?

На първо място, целта на Турция ще бъде да отслаби колкото е възможно по-бързо вероятността от съвместни и координирани въздушни операции на Франция и Великобритания с Русия срещу "Ислямска държава". Не случайно от Анкара искат спешна среща на НАТО, на която да бъде обсъден инцидентът с руския самолет. Едва ли би се задействал член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че нападението срещу една страна се смята за нападение срещу всички в алианса. По-допустимата цел е задействането на член 4, а именно свикването на спешни консултации, когато е възникнала сериозна опасност за сигурността и отбраната на НАТО.

На второ място, Турция за пореден път ще поиска от НАТО да бъде установена зона забранена за полети в северната част на Сирия. Целта й е да продължи безпрепятствено да търгува с петролни продукти с "Ислямска държава" под егидата на Билял Ердоган - синът на президента. Според разузнавателни информации, Билял Ердоган участва в този бизнес с над 700 свои камиони-цистерни, които в последните седмици са атакувани от руски самолети. Освен петрола, Турция иска да реши проблемите в тази зона с кюрдските бойци, които напоследък бавно, но сигурно настъпват в територии, населявани от араби и тюркмени по почти цялото протежение на турската граница.

На трето място, Турция вероятно ще се опита да предизвика ответна руска реакция след свалянето на самолета, като по този начин ще иска още по-голямо нагнетяване на положението по границата.

На четвърто място, Анкара ще търси напрежение в самата Русия, където около 20% от населението са мюсюлмани сунити. Вече се появиха съобщения за разбиване на ислямистки групи в Кабардино-Балкария и Башкирия. Забелязва се активизиране на групировките "Имарат Кавказ" и "Уйгуро-Булгарски Джамаат". Първата действа в Северен Кавказ, а втората - в Башкирия и Татарстан. Със сигурност се знае, че "Имарат Кавказ" е във връзки с "Ислямска държава". Много от ислямистите в Чечения, Ингушетия и Дагестан се бият в момента на сирийска земя - точно по границата с Турция. 

На пето място, най-вече с помощта на САЩ, Анкара ще се опита да подпомогне опозицията за провеждането на демонстрации в големите руски градове против участието на руски войски в Сирия.

Какви биха били действията на руснаците в краткосрочен план?

На първо място, те ще продължат да бъдат активни в Северна Сирия, защото разполагат с мандат за това от сирийския президент Башар Асад. Ще нанасят с още по-голяма ожесточеност въздушни удари както по логистичната система на търговията с петрол между "Ислямска държава" и Турция, така и по близките до фронта Ал-Нусра групировки, разположени непосредствено до района на руската военна база в Латакия. Бойците от Ал-Нусра действат координирано с тюркменските милиции срещу частите на режима на Асад по границата между районите Хатай и Газиантеп в Турция и Латакия и Алепо в Сирия. Там обаче - на сирийска територия, има голям кюрдски анклав - Африн, който към момента се отбранява добре както от нападенията на Ал-Нусра, така и от тюркмените. Руснаците ще се опитат да използват максимално кюрдите от този анклав.

На второ място, Русия постоянно ще поставя в публичното пространство връзките между Турция и "Ислямска държава". Ще атакува чрез публикации в западните медии и режима на Ердоган, опитвайки се да го дискредитира като съюзник на джихадистите.

На трето място, Русия ще иска на всяка цена да запази добрите си контакти с Франция покрай атентатите в Париж и борбата с тероризма. Би могла да опита да привлече и Великобритания в обща коалиция, но с Лондон отношенията са по-сложни. Колкото е възможно по-бързо Москва ще иска да стартира съвместни военни операции с французите.

На четвърто място, руснаците ще направят всичко възможно да неутрализират или маргинализират всякакви форми на протести и напрежение срещу управлението на Путин в самата Русия заради военните действия в Сирия.

На пето място, ще пробват да дестабилизират режима на Ердоган в самата Турция. Това може да стане сравнително лесно, защото в не малка част от светско настроените турци тлее недоволство срещу управляващите ислямисти. Протестите в Истанбул, тръгнали от парка Гези, още са пресен спомен в южната ни съседка. Могат да бъдат използвани и бивши военни, които са светски настроени и са отявлени врагове на Ердоган след арестите около аферата "Ергенекон". Ще се засили напрежението и в компактно населените с кюрди райони, където не е изключено да се стигне до сериозен конфликт. Русия ще подкрепя кюрдите, които са най-голямата заплаха за Турция.

На шесто място, поради несигурността на отношенията с Турция, Кремъл ще се опита да пренасочи фокуса от газопровода "Турски поток" към възобновяване на разговорите за "Южен поток". Много е вероятно руснаците да окажат натиск върху България, която към момента е основната пречка за реализирането на проекта. Ако ударят на камък у нас, вероятно ще опитат през Румъния, като цената за това ще е уреждане на тлеещия конфликт в Приднестровието и в Молдова, от който северната ни съседка е пряко засегната. Тук вече и България може да бъде засегната от подобен развой, защото в Молдова живее сравнително голямо българско малцинство.

В по-дългосрочен план Русия и Турция могат да пресекат интересите си на още няколко места, освен в Близкия изток.

Двете страни могат да влязат в конфликт за статута на Нагорни Карабах, където руснаците открито подкрепят Армения за анексирането на този регион, а турците са съюзници на Азербайджан. Баку е стратегическо място в интересите и на Русия, и на Турция, защото именно от там се очаква да тръгне каспийският газ към Турция и към Европа.

Освен това, турците вероятно ще се опитат да подпомагат по-активно някои екстремистки групи на татарите в Крим, въпреки че засега офицалният Меджлис на кримските татари на полуострова поддържа добри отношения с Кремъл. Те са твърде малко и не толкова добре организирани, за да влязат в конфронтация с Русия без подкрепата на Анкара. На територията на Украйна преди дни бе осъществен терористичен акт с разрушаването на електрическите далекопроводи за Крим, който прекъсна подаването на ток за анексирания от руснаците регион. Директно бяха обвинени за саботажа радикални групи на кримски татари.

Твърде възможно е Турция и Саудитска Арабия да се опитат да дестабилизират най-големия и най-силния руски съюзник в региона - Иран, сърцето на шиитската ос. Става дума за североизточната провинция Хорасан, до границата с Афганистан, където действат радикални салафитски групи, близки до Ал Кайда. В последните години те стават все по-силни, а някои от бойците им пряко участват във войната в Сирия. Риск представлява и югоизточната провинция Систан и Белуджистан, където има компактно сунитско население и сравнително силни сепаратистки настроения. Другите места, които са огнища на потенциален конфликт в Иран, са азерите в северозападната част на страната - в района на Тебриз, както и тюркмените на североизток и по Каспийското крайбрежие.

На четвърто място, двете страни отдавна си съперничат за влияние в Централна Азия. Към момента Казахстан е руски съюзник и е важна част от евразийските проекти на Кремъл, но другата водеща страна в района - Узбекистан, по-скоро е насочила погледа си към Запада и към Китай в последно време. В северните части на Казахстан живее голямо руско малцинство, с което лесно може да се предизвика етнически конфликт чрез добре организирани провокации. Това би отворило още един фронт пред Русия. 

Иначе почти всичко, което се случва в последните месеци по турско-сирийската граница, е много добре кинематографирано в тв сериала "Долината на вълците" (Kurtlar Vadisi). 

Много добър сериал. Аз съм фен на турското кино. Въобще фен съм на турската култура...

Жалко е, че този сериал отдавна не го дават по нашенските телевизии, а сме принудени да гледаме сълзливите истории на Али Ръза, любовната драма между Нериман и Маджид и т.н. Много жалко. Щяха да ни се отворят много по-добре очите за "международното положение".

Eпизодите, за които говоря, не са излъчвани в България. Снимани са около година-две преди да започнат трагичните събития в Сирия. В тях е описана и нелегалната търговия с петрол, от която мафията трупа огромни богатства, и намесата на турските тайни служби в Сирия, и войната срещу Башар Асад, и тюркменските милиции, и кюрдските бунтовници... Като че ли сценаристите на сериала са знаели отлично какво ще се случи и са имали информация от първа ръка.

Пропуснали са обаче едно важно нещо - факторът Русия.