По данни на организацията, над 70 процента от хората живеят в 20-те най-многолюдни държави. В момента лидер в тази класация е Китай, но още през следващата година се очаква Индия да се превърне в най-населената държава в света. Статистиката сочи, че в двете азиатски страни живее над една трета от световното население.
Преминаването на границата от 8 милиарда жители на Земята „е повод да отпразнуваме нашето многообразие, да признаем общата ни човечност и да се възхитим от напредъка в здравеопазването, който удължи продължителността на живота и драстично намали майчината и детската смъртност.
В същото време това е и припомняне за споделената ни отговорност да се грижим за нашата планета, както и момент за размисъл по отношение на сферите, в които все още не спазваме ангажиментите си едни към други“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Настоящата ситуация повдига много въпроси. Докога ще продължи да се увеличава световното население? Какви рискове крие този процес? И какви заключения могат да бъдат направени за бъдещето на човечеството?
Раждането на 8-милиардния жител на планетата несъмнено ще покаже колко напреднало е човечеството, но в същото време ще напомни, че сме изправени пред редица сериозни предизвикателства. „Едно от най-важните неща, които трябва да се помнят, е, че целият свят преминава през сходен процес на демографски преход към по-дълъг живот и по-малки семейства. Различните държави са на различни етапи от този процес“, отбеляза Джон Уилмът, който е директор на отдела за световното население в ООН.
Основната причина за ръста на населението е повишаването на продължителността на живота. В резултат раждаемостта спада. През 1950 г. са се падали средно по 5 раждания на една жена, докато днес те са около 2. Очакванията са, че през следващите десетилетия най-много деца ще се раждат в държави като Демократична Република Конго, Египет, Етиопия, Индия, Нигерия, Пакистан и Танзания. В същото време други страни, сред които е България, ще загубят над една пета от населението си. Миграцията пък се очертава като основен двигател за растежа на населението в развитите държави, пише Вести бг.
„Когато говорим за всички тези процеси, не бива да забравяме, че те са свързани с редица предизвикателства. Едно от тях е недостигът на храна, от който страдат милиони хора в различни части на планетата. Климатичните промени допълнително изострят този проблем.
Не по-малко притеснителни са и теми като достъпа до чиста вода, както и други жизненоважни ресурси“, заяви за Vesti bg проф. Брус Нюболд, който е директор на Института по околна среда и здравеопазване към университета „Макмастър“ в Хамилтън, Онтарио.
Фактът, че раждаемостта спада, е основната причина за забавянето на темпа, с който световното население нараства. Според прогнозите на ООН броят на хората ще достигне своя пик преди края на века, вероятно около 2080 г. Тогава населението на Земята ще наброява приблизително 10,4 млрд. души. Въпросният брой ще се запази относително стабилен до края на века.
„Връзката между нарастването на населението и устойчивото развитие е сложна и многопластова“, отбеляза Лю Женмин, заместник-генерален секретар на ООН по икономическите и социалните въпроси. Според него „бързите темпове, с които броят на хората се увеличава, прави изкореняването на бедността, борбата с глада и недохранването и разрастването на обхвата на здравните и образователните системи по-трудни за изпълнение задачи“.
„Световното население расте с по-бавни темпове поради намаляващите нива на раждаемост. Т. нар. коефициент на плодовитост показва средният брой деца, които една жена би родила. За да се запази настоящият брой на хората, коефициентът трябва да е 2,1. В много държави по света, особено в Европа и Северна Америка, той е под въпросната стойност от 2,1 или се доближава до нея.
Важно е да се разбере, че колкото по-развита е една страна, колкото по-добри са условията за живот в нея, толкова по-нисък е коефициентът. Причините са различни. Една от тях е, че отглеждането на деца е по-скъпо (замислете се за средствата, които се отделят за образование, храна, дрехи и т.н.), а освен това смъртността е значително по-ниска“, подчерта проф. Нюболд.
Неминуемо намаляването на раждаемостта ще доведе и до застаряване на световното население. Делът на хората на възраст над 65 години в момента е приблизително 10 процента. Очаква се той да се увеличи до 16 на сто през 2050 г. До средата на века броят на хората на въпросната възраст ще стане двойно по-голям от този на децата до 5-годишна възраст и равен на този на децата до 12-годишна възраст. Това кара редица експерти да отбележат, че е необходимо да се създаде автоматизиран механизъм, който да повишава пенсионната възраст успоредно с продължителността на живота.
По данни на ООН в средата на настоящия век продължителността на живота ще нарасне до малко над 77 години в сравнение с близо 73 години през 2019 г. По думите на Джон Уилмът, това ще доведе до някои съществени промени: „Трябва да имаме гъвкава представа за това кога хората трябва да се пенсионират и да спрат да работят.
Живеейки по-дълго, е възможно да останем активни по-дълго време. Сигурен съм, че всеки човек желае това“. Уилмът също така е на мнение, че хората трябва да бъдат насърчавани да спестяват и е необходимо да съществуват финансови механизми, които всеки да може да използва с идеята да заделя възможно най-много средства за бъдещето. „По този начин хората ще имат ресурси, на които да разчитат“, смята Уилмът.
Трябва да се отбележи още, че пандемията от COVID-19 също оказа своето въздействие върху световното население. Именно опасната болест се превърна в основна причина за факта, че през 2021 г. средната продължителност на живота спадна до 71 години.
Някои изследвания сочат, че има държави, в които вълните на пандемията са довели и до намаляване на бременностите и ражданията. Не на последно място, наложените рестрикции във връзка с борбата срещу COVID-19 ограничиха значително международната миграция.
