Методът "стартира" естествените защитни сили на пациента, като комбинира химиотерапия и имунотерапия, казват разработчиците. Болните клетки се отстраняват от тялото, третират се с лекарства и след това се връщат обратно в тумора.

Те са снабдени с медикаменти, които активират Т-клетките на имунната система. Увредените ракови клетки изглежда действат като сигнал за бедствие, който ги подтиква към действие, казват учените. "Когато създадете клетки, които имат увредена ДНК, при определени условия тези живи, увредени клетки могат да изпратят сигнал, който да събуди имунната система.

Имунотерапията, която стимулира имунната система да убива туморите, работи само при няколко вида рак. Новият метод би могъл да се използва срещу много форми на заболяването", каза главният автор на изследването професор Майкъл Яфе от Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ.

При експериментите той напълно елиминира туморите меланом и рак на гърдата при почти половината (40%) от третираните мишки. Когато месеци по-късно на същите гризачи са инжектирани ракови клетки, Т-клетките ги разпознават и унищожават - преди да се образуват нови тумори.

Американският екип подобрява действието на лекарствата за имунотерапия, наречени инхибитори на блокадата на контролните точки. Те премахват спирачките на Т-клетките, които са се "изтощили" и не могат да атакуват туморите. Добавянето на лекарства за химиотерапия помага на увредените клетки да изпращат сигнали, които привличат вниманието на имунната система.

"Показахме, че ако лекуваме туморни клетки навън, когато ги инжектираме обратно директно в тумора и дадем инхибитори на блокадата на контролните точки, живите, увредени клетки са тези, които събуждат имунната система", заяви професор Яфе.

В момента се провеждат няколко клинични изпитвания, при които се комбинират терапиите. Изследването в списание „Science Signaling“ хвърля нова светлина върху най-добрия подход. Лекарствата, които работят най-добре, са тези, които причиняват увреждане на ДНК.

То активира клетъчните пътища в туморите, които реагират на стреса. Химикалите изпращат сигнали за бедствие, които провокират Т-клетките да унищожат увредените клетки - и всички други туморни клетки наблизо.

"Нашите открития се вписват напълно в концепцията, че "сигналите за опасност" в клетките могат да се свързват с имунната система", допълни професор Яфе . Теорията е разработена от Поли Мацингер в Националния институт по здравеопазване през 90-те години на миналия век, но все още не е общоприета.

Изследователите се опитали също така да инжектират лекарства, увреждащи ДНК, директно в туморите - вместо да третират клетките извън тялото. Но това се оказало неефективно, тъй като лекарствата за химиотерапия увредили Т-клетките и други имунни клетки в близост до тумора. Също така инжектирането на увредените клетки без инхибитори на блокадата на контролните точки е имало малка полза.

"Трябва да представите нещо, което може да действа като имуностимулатор, но след това трябва и да освободите вече съществуващия блокаж на имунните клетки", каза още професор Яфе.

Сега той се надява да тества подхода при пациенти, чиито тумори не са реагирали на имунотерапия. Но първо са необходими допълнителни проучвания, за да се определи кои лекарства и в какви дози биха били най-полезни за различните видове тумори. Изследователите продължават да проучват и подробностите за това как точно увредените туморни клетки стимулират толкова силен Т-клетъчен отговор.