Измамите с така наречената „кукла“, бяха редовно практикувани в началото на 90-те години у нас от уличните чейнчаджии, които бяха честа гледка в почти всеки по-голям български град.

Да се върнем на историята за брилянтите обратно в Лондон където, двама сръбски граждани (по-късно установени, като Кристоф Станкович и Микаел Йованович) се е представили за богати бизнесмени, търговци на диаманти от Русия и както приляга на „богати“ търговци започнали да търсят контакти в британската столица със собственици на луксозни бижутерии с цел да закупят на едро голямо количество скъпоценни камъни за своите магазини.

В Лондон има едно златно или в случая по-правилно би трябвало да се каже – диамантно правило, известно на всеки един нашенец живеещ тук и то е, че работа, пари и бизнес не се отказват, а и на богати хора готови да се разделят с огромни суми пари е грях да не се обърне нужното внимание, явно воден от същите правила не след дълго на въдицата на двамата сърби се „закача“ Никълъс Уейнрайт, честен и почтен собственик на мащабен семеен бижутерски бизнес, основан от предците му през далечната 1798 година.

„Богатите руснаци“, които всъщност били сърби и не чак толкова богати, че да пазаруват на едро, а най-вероятно и на дребно диаманти, договорили професионално и както приляга на мастити сарафи, цели седем едри диаманта на стойност над 20 милиона паунда.

Естествено те го направили така, че оставили внушението в Никълъс Уейнрайт, че сделката за него е изключително печеливша и при продажбата на ценната му стока, той ще успее да направи сериозна печалба, която нормално не би могъл да прибави към банковата си сметка.

В този момент, както става обикновено в тези истории възниква малък проблем, който мнимите собственици на диамантен бизнес в Русия се оказало „съвсем случайно“ че има как да разрешат, разбира се изцяло за тяхна сметка.

Проблемът за който измамниците трябвало да се погрижат е проверката на камъните и потвърждение от специалист на който вярват, че те са истински преди да направят плащането чрез банков трансфер директно в сметката на продавача. На което разбира се, нищо неподозиращият честен бизнесмен Никълъс Уейнрайт се съгласил без да се чуди.

То и реално или поне така изглеждало, че нямало какво да губи, защото те се договорили да изпратят до магазин “Boodles” собственост на г-н Уейнраийт, специалист, който да погледне за бързо диамантите и да уведоми купувачите дали всичко е наред с тях след което двамата измамници заявили, че ще направят банков трансфер на стойност ни повече, ни по-малко от 4 200 000 милиона британски лири.

Именно тук в схемата на сърбите Кристоф Станкович и Микаел Йованович се включва румънската гражданка, която живеела в Париж и била на 60 години. Дамата изглеждала наистина достолепно и се държала, като абсолютен професионалист в областта и никой не би се усъмнил в легитимността и професионализма и, имено така я описва потърпевшия пред разследващите полицай по-късно.

Та в уреченият ден и час госпожа Лулу Лакатос се появила в магазина, тя била представена само като Анна на очакващият я с нетърпение Никълъс Уейнрайт. Щом я видял той още повече се успокоил в края на краищата, какво можела да му направи една жена на около 60 годишна възраст добре сложена и стилно облечена в охранявания му магазин в центъра на Лондон?

Анна или по точно Лулу Лакатос, проверила внимателно диамантите приготвени за продажба, които били отделени в специална кожена чантичка (кесия) използвана от повечето търговци за тази цел, огледала ги добре и не след дълго набрала фалшивите купувачи по мобилния си телефон и им съобщила, че всичко е наред и сделката може да се осъществи.

След това върнала обратно ценните диамантни в специалната кожена кесия за съхранение, разменила по няколко приятелски думи със собственика на магазина, обсъдили за кратко и няколко известни камъка, които наскоро били изтъргувани на търг и си тръгнала.

Господин Уейнраийт, останал доволен, а и кой ли би могъл да не бъде, след очакваната всеки момент многомилионна печалба и професионалният на моменти леко интимен разговор с привлекателната специалистка Анна, който събудил позаспали спомени в 70-се годишния Никълъс.

Всъщност лондонския бизнесмен вече се бил разделил с диамантите и бил с едни 20 милиона паунда по-малко богат, „по-малко богат“ защото не би могло да се каже „по-малко беден“ за търговец на диаманти.

Ловката и симпатична Анна, докато разговаряла с г-н Уейнрайт успяла да подмени специланата чантичка в която били отделени за продажба 7-те диаманта на стойност 4,2 милиона паунда с абсолютно същата, която предварително донесела с нея.Останалото свършил чарът и позахласналия се в мимолетен флирт Никълъс.

Историята обаче няма „хепи енд“ за измамниците, които успели да се укрият след многомилионната измама зад граница, но след няколко години усилена работа на разследващите полицаи, те влезли в дирите на престъпниците, заловили ги и ги изправили пред лондонския съд в Саутуарк.

Цялата тази история беше разказана днес в съдебната зала от прокурорът по делото Филип Скот. В момента съдебният процес срещу обвиняемите е в ход, а присъдата им се очаква в началото на следващата седмица. НОВИНИ ЛОНДОН