Когато вирусът мутира така, че антителата, които са били ефективни срещу първоначалния му вариант, вече действат по-ограничено срещу новите варианти, става дума за "Escape"-мутации, които са в състояние да заобиколят имунната система. Затова хора, които са имунизирани или прекарали Ковид-19, могат да се заразят отново и дори да се разболеят.

Създават ли ваксините вирусни мутации?

"Вирусните мутации се създават не от ваксинираните хора, а от неваксинираните", казва вирусологът Фридеман Вебер от университета в Гийсен. Особено в страните, в които се заразяват много хора, възникват нови варианти, пояснява той.

Експерти като Георг Беренс, професор от клиниката по ревматология и имунология в Хановер, твърдят обаче, че е теоретично възможно "ваксините да упражняват имунологичен натиск над вируса, който го принуждава да търси изход чрез нова мутация".

В момента ситуацията е такава, че зарази има най-вече в страни с не напълно ваксинирано население. Там вирусът среща ваксинирани, но и достатъчно хора, които не са имунизирани.

"Точно такава ситуация е удобна за вируса", казва Беренс. Така се появяват нови мутации, защото на вируса е дадена възможност "да се упражнява".

"Ако ваксините увеличаваха значително вероятността за възникване на нови мутации, щяхме да наблюдаваме най-голям брой такива варианти в страни като Израел или Великобритания, където голямата част от населението е ваксинирано.

Това обаче не се потвърждава в действителност - мутациите се появяват в страни, където няма висок дял имунизирани хора, а хората живеят натясно или са само отчасти имунизирани", казва Пеги Ризе, експертка от Центъра за изследване на инфекциите "Хелмхолц".

Друга, макар и много рядка опасност от създаване на мутация възниква, когато човек се е заразил с вируса два дни преди ваксинацията, без да го знае - в този случай вирусът може да мутира. "Тази вероятност е много рядка, но все пак възможна", казва проф. Георг Беренс.

В редки случаи ваксините могат да стимулират създаването на мутации и тяхното разпространение. Счита се обаче, че е крайно невероятно Делта мутацията да е била предизвикана именно от ваксини. Защо е така?

Делта мутацията бе регистрирана за пръв път през октомври 2020 в индийския щат Махаращра. А първата имунизация срещу коронавирус в Индия бе направена чак през януари 2021.

Делта мутацията се отличава с по-голяма прилепчивост, както и с това, че успешно заобикаля имунната защита. "Тази мутация намалява ефективността на антителата, поради което затруднява имунната система да я разпознае", казва проф. Беренс.

"Но Делта все пак не е истински "Escape"- вариант, защото тя не успява да заобиколи изцяло имунната защита от ваксините, превръщайки ги в безполезни.

Тъкмо обратното", казва експертката Пеги Ризе. Резултати от изследвания сочат, че Делта мутацията е принципно по-резистентна срещу ваксините, но пълната (двойна) ваксинация все пак дава солидна защита и срещу този вирусен вариант.

Има ли риск от по-опасни мутации?

Мутациите възникват случайно. "Нови варианти ще се появяват още доста време", казва вирусологът Вебер. Чак когато по-голямата част от населението е ваксинирана изцяло, няма да има нови мутации. Твърде малко вероятно е, според него, ваксините внезапно да се окажат изобщо без ефект.

Най-добрата защита е пълната ваксинация, подчертава и Пеги Ризе. Тя добавя, че коронавирусът мутира по-често от вируса на морбили, но пък по-рядко от грипния вирус. С други думи, той не е нито прекалено бавно, нито прекалено бързо мутиращ.

Мутациите възникват случайно. "Нови варианти ще се появяват още доста време", казва вирусологът Вебер. Чак когато по-голямата част от населението е ваксинирана изцяло, няма да има нови мутации. Твърде малко вероятно е, според него, ваксините внезапно да се окажат изобщо без ефект.

Най-добрата защита е пълната ваксинация, подчертава и Пеги Ризе. Тя добавя, че коронавирусът мутира по-често от вируса на морбили, но пък по-рядко от грипния вирус. С други думи, той не е нито прекалено бавно, нито прекалено бързо мутиращ. Информация: DW