"До края на юни 2020-а година е имало над 5200 принудителни отстранявания, от които 2600 в рамките на ЕС. Най-често са депортирани граждани на Полша, Румъния и Литва". Това каза пред БНР Деница Пенчева, преподавател по политология и международни миграционни политики в Лондонския университетски колеж.

Българите често бяха споменавани във Великобритания тази седмица. Кризата за работници, особено шофьори, породи тревоги, че могат да се опразнят рафтовете по супермаркетите, ако източноевропейците не се върнат на Острова.

В същото време имаше много емоции около кандидатстването за статут на уседналост в Обединеното кралство на европейските граждани, чийто краен срок изтече на 30 юни с всички тревожни последици за онези, които не успяха да го спазят.

Пенчева коментира, че дефицит на работна ръка е започнал да се проявява още след референдума за напускане на ЕС през 2016 година:

"До миналата година отливът на европейски работници, които по различни причини решиха да напуснат Великобритания, беше осезаем. Покрай пандемията от Covid-19 недостигът продължи да нараства, той е най-остър в секторите, които разчитат основно на емигрантски труд, т.е. в нископлатеният сектор на работния пазар.

Това са хотелиерство и ресторантьорство, както и сезонният земеделски труд. Тези сектори няма да могат да се съобразят с новата точкова емиграционна система след Брекзит, която поставя относително строги изисквания за минимален годишен доход, за професионални и образователни квалификации, за владеене на английски език".

По думите ѝ мащабът на икономическите последици от Covid-19 тепърва ще се осъзнават, защото пандемията значително е увеличила нивата на безработица във Великобритания, особено сред хората на възраст под 30 години и ниско квалифицираните.

Имаше призиви за удължаване на срока за кандидатстване за статут на уседналост, като основните три причини бяха опасенията, че все още мнозина от по-уязвими социални групи, отговарящи на условията, всъщност, не знаят за имиграционните промени, оплаквания, че макар и силно опростената система за подаване на молбите онлайн често дава грешка и затруднява и забавя процеса и претоварването на системата с около 400 000 все още необработени молби, но до отлагане не се стигна. Хоум офис само удължи с 9 часа срока след изтичането му в полунощ на 30 юни срещу 1 юли, защото в последния ден бяха подадени повече от 50 000 молби.

"Единствената отстъпка за момента е обявеният 28-дневен гратисен период. Това не е удължаване на схемата. Гратисният период се отнася за случаи, когато европейски граждани без статут влязат в контакт с британските власти, под каквато и да е форма и при каквито да е обстоятелства, примерно, ако кандидатстват за социални помощи. В такива случаи те ще имат 28 дни, в които да подадат молба за уседнал статут", обясни Пенчева. Интервю на Веселин Паунов с Деница Пенчева в предаването ''Събота 150'' по БНР