Трети март – национален празник на българите; денят, в който си спомняме, че сме свободен народ!

Българинът носи своята свобода със себе си – при това свобода такава, каквато я разбира. В този смисъл той никога не я е губил, дори и през тези петстотин години, които наричаме ту робство, ту иго, ту османско присъствие; еднакво неверни определения на особената свобода на българина. Странна свобода, която българинът пази само за себе си.

Забравя за нея, ако си има друга работа. Пие, пее буйни песни, както разправя Ботев, па после си седне на задника и си трае. И както си трае, изведнъж рипва, готов да пререже гърлото на оня, който посяга на особената му свобода… Странни българи! „Тамо е раята!“ – вика Сюлейман безумний, нали помните Вазов и „Опълченците на Шипка“ Да, ама раята се бие не до смърт, а и после смъртта си:

„Грабайте телата! – някой си изкряска,

и трупове мъртви фръкнаха завчаска.

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели!“

Това не е рая, това е свободен народ. Странни българи, които носят странната си свобода в сърцата си, а иначе изглежда, че си седят на хххххх и си траят. Само така изглежда – и не само в отечеството си. Така е и в Чикаго, и в Лондон, и в Милано, и в Буенос Айрес, и в Сидни.

Носят свободата си навсякъде, та понеже са си свободни, понякога забравят за освободителите си. И понеже са странни, докато си седят на задника и си траят, измислят някои странни мъдрости. „Приетите като освободители накрая биват мразени като поробители!“ – ето, такива неща си мислят, докато си траят.

Честит празник, странни и велики българи, където и да сте! На този ден вие не получихте свободата си, вие си спомнихте, че сте свободни!