Има нещо неясно в цялата тая история за благородния разбойник, който ограбвал богатите и раздавал пари на бедните. Ако следваме историческата истина, този човек наистина бил разбойник, но не се казвал Робин Худ.
Ако гледаме филмите, където Ръсел Кроу го показва като един симпатичен разбойник – добре, но тоя дребен земеделски работник се подвизава в Шеруудската гора и постепенно се превръща в борец срещу корумпирания английски крал. Мъжественият симпатяга Кевин Костнър пък го дава доста холивудски: неговият Робин Худ е очарователен любимец на жените и „принц на крадците”, но не и жесток убиец, какъвто би трябвало да бъде в качеството си на разбойник.
Любопитно: Затвор, дворец, трезор и обсерватория или Tower of London.
Изобщо – къде е тук Лондон? Преди това трябва да разберем обаче къде се раздалечава художествената измислица от истерическите факти за Робин Худ и как става така, че се превръща в национален герой на цяла Англия. За да завършим с филмовите му превъплъщения, нека погледнем последния опит за реалното му описание. През 2018 година излезе най-новата му версия с Тарон Егертън.
Сега вече, в духа на новото време, Робин Худ е просто един романтичен гангстер. Сега вече образът му може да ви заплени точно толкова, колкото би ви запленил един модерен гангстер, па макар и романтичен. Във всеки случай изглежда, че с времето Робин Худ се отдалечава от оригинала си и почва да прави пари. Дали пък тая тенденция не е полезна в името на това разбойникът да продължава да бъде национален герой?
По всяка вероятност Робин Худ всъщност се е казвал Роджър Годберд. Роден във ферма някъде в Суонингтън, Лестършир, около 1230 г. Тоест, бил земеделец по рождение и би трябвало да живее от труда си като всички земеделци, но нещо се объркало. През 1260 г. отдал земята си под наем за десет години на някой си Джордан Льо Флеминг, но както изглежда, после преразгледал постъпката си, и още след първата година набил наемателя и го изгонил.
Не че имал намерение да обработва земя де. Има документи, според които само след 3-4 години е записан като охранител в замъка Нотингам. Това вече е била добра основа фермерът Роджър Годберд да поеме метаморфозата си като разбойника Робин Худ; в ръцете си този човек вече имал меч и копие вместо земеделско рало и нещата си останали така до края на живота му.
Така или иначе, за фермата на Роджър Годберд може би има останали документи какво се случва с нея, но нас ни интересува какво става с вироглавия и собственик. Това за земята го споменаваме мимоходом, защото има още един епизод, свързан с негова новопридобита земя до столицата Лондон и негови наематели. По добра традиция наемателите отново пострадали; това били едни беззащитни монаси, а Роджър освен буйния си нрав имал и оръжие.
Както виждаме, бъдещият Робин Худ все повече се приближавал към Лондон; той вече имал опит в сраженията от хайдутския си период. Трябва да признаем, че този човек е живял в бурни времена и е направил всичко по възможностите (и вкуса си!) да се възползва от това. Крал Хенри III за нещо се скарал с един от най-верните си хора - Саймън Де Монфор, граф на Лестър. Ама така се скарали, че избухнала гражданска война. Представете си: графът не можал да понесе прекаленото внимание, което отделял кралят на чуждестранните си съветници, а пренебрегвал английските.
Най-големите лондонски гангстери и бандите им! (СНИМКИ)
И така, в лондонските дворцови интриги вече бил включен и Роджър. Верен на хайдутската си природа, Роджър се включил в битките на страната на графа. Да, ама графът загубил играта и Роджър осиротял, хванал гората и окончателно се превърнал в Робин Худ. Трябва да признаем, че тоя буен и даже жесток в битката мъж вече бил доста известен. Понеже обичал да посяга на парите на богатите (то пък мигар бедните имат пари!), хората започнали да възлагат надеждите си на него – ако не за друго, поне за отмъщение.
Крал Хенри III, след като окончателно се разправил с неприятния граф, можел спокойно да обеси този „кучи син“ Робин Худ. Но зад него имало голяма група други „кучи синове“, готови да продължат да грабят, докато им харесва. По тая причина кралят помилвал Робин Худ и изразил височайша надежда, че проклетникът ще си седне на задника и ще спре да тормози богатите джентълмени.
Къде може да си похапнете сандвич със злато ли? В Лондон, разбира се!
Бог не винаги чува надеждите ни, дори ако става дума за английски крал. Робин Худ хич и не забелязал кралската милост и надежда, а ето какво последвало: сериозни кражби, палежи, грабежи и всичко това в Нотингамшир, Лестършир и Уилтшир. За десерт – обир на цяло абатство (Стенли в Уилтшир) и ограбено цяло скривалище с много сериозна сума пари. Между другото и един убит монах.
Вече цялата страна пропищяла от помилвания хубостник. Пострадали черкви, духовници, благородници с жените си, а богатите търговци вече сами предлагали златото си, белким останат живи. Робин Худ вече бил истински сухопътен пират. Наистина – няма данни да е делял придобитото злато с бедните, но на тях им стигала радостта, че богатите също плачат.
Вижте какви маски са носили за предпазване от чума, нашите предци!
И така до 1272 г. , когато страшният Робин бил пленен. Още не успели да докладват на краля за радостната новина, и проклетникът избягал. Не просто избягал, а с цялата си дружина се скрил в замъка Фенуик. Кралският шериф обсадил замъка и тъкмо решил, че вече няма начин да се измъкне, и народният любимец се измъкнал – с цялата си дружина за трети път хванал гората.
Оттук нататък нещата все повече вземат очертанията на легенда. Късметът на героя свършил и го заловили окончателно, след което го затворили в Нюгейт (Там сега стои съдът на Олд Бейли.) – най-големия лондонски затвор. Както виждаме, Робин Худ вече твърдо станал лондонски гражданин...
Лондонското Метро и онова, което не знаем за него!
Все пак, легендата не свършва. Следващият крал, Едуард I, отново помилвал Робин Худ! По абсолютно същите съображения като предходния си колега и със същата височайша надежда: дано проклетият, но пък вече силно известен и популярен сред народа, разбойник мирне най-сетне!
Позволено му било да се върне във фермата си (спомняме си, че Робин Худ беше фермер!), вече като свободен човек със семейството си. Е, героят се върнал и мирнал. Няколко пъти бил затварян за дребни провинения, до ушите на краля достигнали слухове, че помилваният от него фермер редовно бракониерства в Шеруудската гора, отстрелвайки кралските елени, но на краля вече му било писнало.
10 причини да обичаме Великобритания въпреки глупостите покрай Брекзит
Всъщност вече няма значение Робин Худ какви ги е вършил наистина. Важното било, че хората имали нужда от герой, който редовно да натрива носовете на богатите, а Робин Худ правел това с удоволствие. НОВИНИ ЛОНДОН
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
ЛЮБОПИТНИ И ЛАЙФСАТЙЛ НОВИНИ ОТ ЛОНДОН
