През 1665 и 1666 Лондон бил покосен от чумна епидемия, която убила повече от 100 000 души, или двайсет процента от цялото му население. Европа помнела невероятно смъртоносния период между 1347 и 1353 година, когато чумата покосявала хората поголовно, но избухването на бубонната чума в Лондон през 1665 все пак получила името „Черната смърт“, независимо, че била само епидемия.
Вече знаем, че бубонната чума се причинява от бактерията Yersinia pestis, пренасяна от бълхите и въшките. Но в края на 1664 година в Лондон хората били свикнали с тия малки животинки и били разтревожени не от невъзможно ниската си хигиена, а от появяването на непозната комета. Всички били убедени, че нещо лошо ще се случи.
Любопитно: Затвор, дворец, трезор и обсерватория или Tower of London.
То нямало как да не се случи. Човек трудно може да си представи каква смрад се изливала по лондонските улици. Канализация нямало, целогодишно уличната кал представлявала ужасна смес от пръст, животинска тор и всевъзможни отпадъци, а комарите и мухите просто били част от постоянния пейзаж.
Градската управа полагала усилия всичко това да се изхвърля встрани от града, но купищата мръсотия продължавали да се разлагат, в резултат на което пък водата от естествените водоизточници гъмжала от болестотворни микроби. Хората били принудени или да свикват с вонята и да я приемат като своя собствена, или да затъкват носа си, което впрочем било напълно безсмислено.
От 500 години носят предпазни маски за лице в Лондон! (СНИМКИ)
Някои правили опит да избягат от града и се заселвали в покрайнините. Правителството опитало да контролира това, но напразно: над двеста и петдесет хиляди души превърнали околността в безкрайни бедняшки гета. При такива условия избухването на епидемия от бубонна чума било просто задължително.
Още по-ужасяващо било поведението на обществото след появяването на първите мъртъвци. Обичайно било да се назначават „търсачи на мъртви“, които трябвало да изследват трупа и да кажат от какво е умрял, после да го заровят. Обикновено търсачите били неграмотни хора или възрастни жени, които си начислявали малка надница за всеки труп.
При това положение никак не е странно, че една пета от цялото население на Лондон загинало от чумата. Странно е, че практиката с „търсачите на мъртви“ продължила почти двеста години, когато била премахната, за да се включат в тая дейност медицински грамотни хора.
Бубонната чума вилняла само една година в Лондон. Всъщност край на епидемията слага големия лондонски пожар, който избухва на 2-ри септември 1666 година при който са изпепелени близо 14 000 къщи, катедралата Свети Павел, много правителствени и общински сгради.
Пожарът лишава от подслон 70 000 човека и макар че добре се знае от къде е започнал и как, а именно от пекарната на Томас Фаринор намираща се на улица Pudding Lane в централен Лондон, съмненията че е предизвикан умишлено остават и до днес, загиналите при огненото бедствие най-вероятно са хиляди, но точни данни за броят ми няма. Новини Лондон
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
