Петко Кирков Каракирков е роден на 18 декември (6 декември по стар стил) 1844 г. След жестокото убийство на брат му Матю и братовчед му Вълчо през 1860 година по заповед на местния турски бей, той събира чета от шестима души и на 6 май 1861 г. полагат първата хайдушка клетва.
След няколко години хайдутуване, вече отмъстил за скъпите жертви, станал и народен закрилник, Петко войвода решава отново да започне мирен живот. Този живот обаче не е за Големия Петко, който събира нова чета. В продължение на 18 години хайдутинът води 101 битки с турска редовна войска, карагалари, башибозук, сенклеристи и черкези, носи по тялото си 33 куршумени и прободни рани, а главата му е оценена за 10 хиляди златни турски лири.
През 1866 г. Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Джузепе Гарибалди и заедно с него организира славната "гарибалдийска дружина", съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си при боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова.
Седем години по-късно дружината на Капитан Петко Войвода вече наброява 500 души. Той й създава устав и печат с надпис "Тракийска революционна българска дружина". По време на Руско-турската война четата му води девет героични боеве с турската войска в Родопите. Затова и през 1879 г. ген. Михаил Скобелев кани капитан Петко на свои разноски в Русия. През юни славният българин е на аудиенция при император Александър ІІ, който му подарява икона, награждава го с най-високото руско военно отличие - "Георгиевски кръст" първа степен, и му дава имение на огромна стойност 160 хиляди златни рубли в Киевска губерния.
През 1891 г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му Георги е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. Самият Петко е отведен във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), където от 27 юли до 15 декември 1892 г. е подложен на нечовешки мъчения. След освобождаването му от затвора, бившият войвода се опитва да се върне към предишния живот, но здравето му е разклатено, а самочувствието - сломено.
Умира на 7 Февруари 1900 година. След кончината му, родопският книжовник и биограф Стою Шишков, получава писмо от приятел на войводата. То завършва с думите: "Той умря, но неговото име, неговите благи намерения и подвизи, неговите добри дела и примери ще останат вечно в сърцата на всички ни и ще се предават с уважение към покойника от поколение на поколение. Неговото име ще остане със златни букви записано в историята."
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
Лондонското Метро и онова, което не знаем за него!
Вижте какви маски са носили за предпазване от чума, нашите предци!
Събитията, които се случиха на Коледа и промениха световната история
Човекът Байдън: живот, белязан от трагедии и триумфи.
Графит на Банкси продаден за 150 000 паунда!
Кралският монетен двор пуска монета с лика на Прасчо.
Една бърза обиколка с ''black cab'' из коледен Лондон! (ВИДЕО)
Уникалните коледни светлини на Лондон! (СНИМКИ)
£50 милиарда британски банкноти „липсват“ и никой няма обяснение къде са!
