Карантината е позната по света още от древността, а ние българите попадаме под първата карантина, преди 200г.

Българите познават карантината още от османско време. Наложеният в пандемията карантинен режим съвсем не е непознато явление по българските земи. Османската империя активно прилага тази форма на превенция още през 19 век.

25 милиона души умират в Европа в средата на 14 век от "черната смърт". Чумата покосява практически всеки трети европеец. Неслучайно малко по-късно венецианците забраняват достъпа до своето пристанище на подозрителни кораби, които могат да разпространят чумата. Тъкмо тогава възниква и терминът "карантина".

Коя е първата професионална медицинска сестра и защо полевите болници във Великобритания се наричат „Найтингел“. Вижте..

Самата дума произхожда от латински, минава през френски и италиански и всъщност обозначава 40-дневната изолация на заразени или здрави хора. 40 дни - такава е била обичайната продължителност на карантината срещу най-смъртоносните инфекциозни болести през Средновековието. Карантината налага максимално ограничение на свободата на движение на здравите хора и от древността до наши дни е безспорно една от най-ефикасните мерки за борба срещу епидемиите.

Още от османско време: Българските земи не са пощадени от трите най-смъртоносни болести от древността до началото на 20 век - чумата, холерата и едрата шарка. Професорът по историческа демография Щелиян Щерионов посочва, че в миналото основни преносители на заразите са били армиите във времената на многобройни войни между империите.

Ваксинирането срещу едра шарка, става задължително за всички деца в Англия, още през 1853 г. Антиваксърските движения са дори от по-рано. Вижте още…

През Кримската война във Варна са разположени френски части, които донасят холера. През 1854 година тя предизвиква тежка и продължителна епидемия. По онова време българското население снабдява Истанбул и цялата Османска империя с основни храни и занаятчийски изделия. Включително и поради тази причина Високата порта въвежда строги мерки срещу честите епидемии.

Щерионов разказва, че първите карантинни служби по българските земи са основани само пет години след като през 1831 в Истанбул е създадена централна служба за противодействие срещу холерната епидемия, върлуваща тогава в османската столица. От 1839 година в Пловдив и Търново работят постоянни карантинни служби. В онези години методите и средствата за изолация все още са твърде примитивни, а сред хората се ширят невежество и недобросъвестност.

Вижте какви маски са носили за предпазване от чума, нашите предци!

Въпреки това изградените до Освобождението карантинни служби във всички по-големи български градове и по граничните пунктове съдействат за ограничаване на пораженията от епидемиите, смята ученият от Института за изследване на населението към БАН. Проф. Щерионов разказва и за ролята на миниатюрния остров Св. Иван срещу Созопол, където за периоди до 6 седмици са били изолирани екипажите на чуждите кораби в Черно море. Автор Николай Цеков DW.

ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:

ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ ОТ ЛОНДОН

ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ

МЕЖДУНАРОДНИ НОВИНИ

ИНТЕРВЮТА И МНЕНИЯ

ЛЮБОПИТНО § ЛАЙФСАТЙЛ

СПОРТ

ТЕХНОЛОГИИ

ПОЛЕЗНО

Едно интервю на ''Новини Лондон'' с Големият Васил Найденов.

ЕКСКЛУЗИВНО: Какво обедини Велислава Дърева, кмета на Лондон, посланик Марин Райков и премиера на Уелс?