Едно интервю на ''Новини Лондон'' с Големият Васил Найденов.

Спокойно може да кажем, че една от най-истинските български музикални звезди е неповторимия Васил Найденов. Неговите песни се слушат и пеят от три поколения българи. Няма човек у нас който да не знае негов хит или да не го е чувал.

Виртуозен музикант, изпълнител, актьор, и вдъхновител всичко това го превръща във всеобщ любимец на публиката. Васил Найденов е голям не само на сцената, той спокойно и свободно говори по различни теми за случващото се по-света и у нас, именно такъв е и нашият разговор с него:

Г-н Найденов, остават дни до края на 2020 година. Успешна ли бе тази година за Вас?

Годината е сложна за цялото човечество, макар че аз не мога да се оплача, че не съм имал ангажименти. До последния момент нееднократно работих не само в София, а и в много градове.

Понякога беше опасно - пял съм пред повече от две, три, даже и пет хиляди човека на различни сцени, а това е рисковано. С групата, с която работя, бяхме самоотвержени. Малко или много рискувахме, защото, когато човек е на сцена, забравя проблемите, които съществуват.

Струва ми се, че трябва да пазим себе си и околните, защото този вирус се оказа доста по-опасен, отколкото очакваха много хора. Не мога да кажа, че за мен годината не е успешна по отношение на ангажименти, но много от тях нееднократно бяха отлагани.

Малко преди разговора пътувах и видях билборд, който съобщава, че се отлага мой концерт за началото на следващата година. Не знам дали ще имаме възможност да осъществим тези концерти при такъв световен проблем.

Много хора от различни специалности и професии страдат и изискват от правителствата други мерки. При такова положение човек е длъжен да бъде по-смирен, за да може тази пандемия постепенно да отмине.

В година белязана от епидемия от Ковид-19, съществува ли концертен живот в България? Великобритания предприе мащабни мерки в подкрепа на артистите и културни организации. Правителството отпусна 1.57 милиарда лири в подкрепа на хората на изкуството за справяне с кризата породена от Ковид-19. Културни институти и организации кандидатстваха за грантове от 25 000 лири до 3 милиона. Адекватни ли бяха мерките в България?

Разбрах, че в Испания изплащат процент според приходите на дадени артисти. Мога да кажа, че нашето поколение, за радост или не, сме така възпитани, че обикновено да не искаме нищо от държавата. Мога да твърдя, че моето поколение е такова.

Не съм много запознат с темата за тази компенсация, която трябва да бъде давана от страна на държавата към културния сектор, не знам дали държавата е реагирала. Може би трябва да бъдат питани някои от моите колеги. Не всеки има възможност да има достатъчно средства.

За съжаление или за радост, при такива екстремни ситуации си проличава кой как е работил през годините. Звучи много гадно, това, което ще кажа, но ми се струва, че съм реален. По телевизии и по радиа непрекъснато ни внушават през годините, че дадени хора са много успешни, че дадени хора имат много ангажименти в България и в чужбина.

Логичното мислене е, че когато човек има много ангажименти, ще има и много спестени пари. В това отношение музикалният свят е доста засегнат, защото ние бяхме първите, които трябваше да спрем да работим.

Аз не бях убеден, че тези мерки, чисто здравословно, са най-реалните, защото наблюдавах, че по молове и при най-различни масови посещения, много хора бяха без маски и не виждам каква е огромната разлика дали ще бъдат в концертните зали.

Страшното при нас е, когато човек работи в пиано барове и на места, на които си много близо до публиката. Когато си отделен на по-голяма сцена, има някаква дистанция, но това не значи, че хората, които са долу, извън сцената, не са уязвими, защото те са много близо един до друг.

Каква е разликата между един мол или друго учреждение, където хората са много близо, а понякога и не носят маски? Често виждам в България, че дадени хора до последния момент се колебаеха дали има такова заболяване. Това беше, меко казано, не много интелигентно, защото ти не само не предпазваш себе си, но не предпазваш и околните, на което нямаш право.

Нямаш право да сееш смърт. В това отношение, независимо, че мерките бяха трудни за голяма част от бизнеса, трябваше да бъдат много по-строги, което щеше да доведе до по-малко смъртни случаи. За по-голяма точност, може би трябва да бъдат питани някои от моите колеги, защото виждах, че някои от тях кандидатстват за някакви преференции и отпускане на заеми.

Не съм запознат и не ме е интересувало. Това не значи, че съм много богат, но толкова много съм работил през последните години, че мога да поема финансово такъв проблем. Работя толкова често, за да мога да поддържам и групата, която е около мен. Тези хора имат семейства, имат деца и разчитат на приходите, които аз ще им дам. Това е една от причините да работя по-често.

Разбира се, благодаря и на хората, които ме канят, защото не става дума само човек да има желание да работи, независимо от това какви потребности има той или екипа около него. Важно е да бъдеш харесван и да пълниш въпросните зали, защото трябва да има финансова изгода и за хората, които те канят, иначе не могат да те поканят.

В това отношение аз съм миропомазан. Изградил съм си стереотип през последните четиридесет или петдесет години. Нашето поколение беше работливо, не ходеше от телевизии на телевизии и от радио на радио, за да се хвали.

Както казваха наши велики артисти - много е важно да се търкаляш по сцените, защото тази професия изглежда много лесна и кокетна, когато си сред хубави декори, осветление и балет, но в живота е много по-различно

Трябва да се доказваш всяка вечер в някоя точка на земното кълбо и да бъдеш пълноценен и като емоция, и певчески. Тази професия създава илюзия за лековатост и добронамереност, но не е точно така.

Според "Forbes", глобалната музикална индустрия през 2018 год., е генерирала печалби от 19 милиарда долара. Какво е необходимо да се промени в България за да имаме музикален бизнес, който да е конкурентен на световната сцена?

Трябват продуценти. Понятието продуцент в България винаги е било много изкривено. Появиха се продуценти, които очакваха артистите да ги изхранват, даже да донасят готови пари и тези пари, все едно дали са борчески или натрупани по по-естествен начин, да могат да генерират капитал за тези, тъй наречени, наши музикални продуценти.

Очаква се, че такъв модел продуценти никога няма да могат да продават на световния пазар. Има страхотно изкривяване на тема как се продуцират нещата и как се извършва цялата дейност за популяризирането или търсенето на пазар в световен мащаб. Имах шанса в началото да бъда канен от няколко соц телевизии - бил съм нееднократно в немски и руски телевизии.

Това се е случвало, защото някой ме е харесал при появата ми на международни фестивали. Когато съм пътувал на турнета в Русия, са ме канили да снимам в телевизионни предавания. Бил съм и в други телевизии - чешка, румънска, полска. Имах шанса дълги години да работя в Русия на големи концерти.

Като направя равносметка през тъй наречения соц период, малко повече излизахме на световния пазар. Няколко артиста работехме на този пазар, било по телевизии, било на концерти. Странното е, че този пазар съвсем се затвори, когато се отворихме за Европейския съюз.

Без да обиждам по-младите си колеги, които се хвалят със своя просперитет в по-широк мащаб, не виждам такива финансови и телевизионни резултати. Звучи странно, но това отново е свързано с въпроса за продуцирането. Навсякъде ни занимават с продуценти и продуцентски звена, но резултатите не са в полза на българските артисти.

Дано в бъдеще да се появят хора, които да се заинтригуват от този пазар. Някои от нашите артисти, търсещи бърза продажба, нямат индивидуалност, дори и балканска индивидуалност. Когато човек е индивидуален, той носи някакъв характер, някаква органика като изкуство, музика и поведение.

Когато иска да върви по лекото съпротивление и да бъде като еди-кой си, имитира световни звезди. Когато човек иска да направи кариера, ще бъде много по-интересен, ако използва съвременните тенденции като аранжимент и поведение, но да бъде по-индивидуален.

Младите, в стремежа си да станат популярни и да излязат на световния пазар, пеят на английски, кой по-добре, кой по-лошо. Световните продуценти не могат да бъдат заинтригувани, защото те имат достатъчно интересни артисти.

Вие сте автор на десетки хитове. Каква е рецептата за това една песен да се превърне в хит?

Човек трябва да си обича професията, да е призван да прави това. Никога не съм разчитал на дадения материал. Имах шанса да бъда поканен да работя с най-добрите композитори, поети и аранжори. Много е важно с какъв екип работиш, обикновено артистът, който е отпред, понася плюсовете и минусите.

Песента е резултат от труда на група хора. Някои песни са мои авторски, но песните, които не са авторска музика или текст, винаги преминават през мен – мисля и ги изпявам милион пъти преди да вляза в студио. От тази гледна точка съм труден и за околните, и за себе си, защото общо взето винаги съм недоволен от това, което става. Това е една от причините да не правя често видео клипове.

В нашата професия човек трябва да е искрен, защото публиката много усеща, когато ти желаеш да приличаш на някого. За да си успешен, трябва да имаш музикална култура и да знаеш а-б в музиката, която е необятна. Трябва да имаш и добро чувство за импровизация, което е изключително важно, докато в класиката всичко е по-консервативно и трактовките са ограничени.

Необходими са музикално въображение и диапазон. Едни от колосите в света на музиката са Арета Франклин и Стиви Уондър. Когато имаш такова можене, подготовка, въображение, стилистика, познания и вкус, можеш да си позволиш да правиш чудеса на сцената.

Интервю с Васил Найденов специално за Новини Лондон (ПЪРВА ЧАСТ) Следва продължение...