Европейските институции търсят варианти да подкрепят правото на хората в общността да гласуват на избори там, където са, без да се налага да пътуват до родните си страни. По закон гражданите на ЕС, живеещи в чужбина, имат право да гласуват и да участват в европейските и местни избори в държавата членка, където живеят. Проблемът е, че често заради административни неуредици от вот са лишени 17 милиона европейци. 

Неправителствената организация “Избиратели без граници” обяви европейска гражданска инициатива за създаването на общ европейски закон, обхващащ всички национални избори и референдуми. Досега инициативата е подкрепена от над 1 милион души. Предложението се базира на общоевропейската ценност, че всеки човек има право на глас. Основната цел е премахването на пречките пред гражданите на ЕС да се регистрират за гласуване, а и да бъдат избирани за Европейския парламент и на местни избори в държавата им на пребиваване или произход. Според организаторите тази реформа ще премахне мръсното петно върху европейската демокрация и ще създаде възможност за транснационална политика.

"Не би трябвало да е проблем гражданите на ЕС да вземат решения за политиките в града, в който живеят, работят, плащат социални осигуровки и данъци. Крайно време е Европейската комисия да отвори очите си за този проблем", коментират от "Избиратели без граници".

73% от европейците биха работили в друга държава от общността

Стотици хиляди хора се оплакват, че не са успели да гласуват на парламентарните избори в родните си страни, защото работят в друга страна членка. Така те са лишени от възможността да участват в политическия живот в държавите си. Съществуващите права за гласуване и кандидатиране на местни и европейски избори  очевидно не работят добре и това ще продължи, докато мобилните граждани не получат пълни политически права. През последните десет години броят на тези, които живеят и работят в други страни от съюза, се е удвоил и достига 17 милиона души. От тях до 10% се регистрират в страната на пребиваване, а неизвестен брой (Европейският парламент не обобщава тези данни, а много държави членки дори не ги оповестяват публично) се връщат в своята страна, за да гласуват. Според проучвания на „Евробарометър“ 73% от хората заявяват, че биха работили в друга държава от общността, което показва, че по всяка вероятност в бъдеще броят на мобилните граждани ще се увеличава.

Свободата на придвижване се смята за най-забележителното постижение на Европа. Проблемът е, че демократичното участие в избори все още се разглежда от национална гледна точка и не е в крак с транснационалната мобилност. Хората, които живеят в държави от Евросъюза, различни от тяхната собствена, често се чувстват непредставени в политиката. Все още има много бариери и пречки пред упражняването на правото на гласуване - не рядко избирателните секции са само в столицата или в един-два големи града и много от желаещите не успяват да стигнат до там. Затова ниската избирателна активност сред мобилните граждани на ЕС на местни и европейски избори не е изненадваща. Нито честите обвинения от техните съграждани, че не се интересуват от бъдещето на родните си държави. За съжаление всичко това се случва на фона на намаляващата избирателна активност на територията на целия Евросъюз

Участниците в кампанията “Избиратели без граници” настояват също така за по-строги изисквания към държавите членки за повишаване на обществената осведоменост за правото на глас, за автоматичната регистрация на избиратели в страната на пребиваване, за бюрата за помощ и консултантски центрове, както и за контактите с малцинствата и рисковите групи. Става дума за неща, които се коментират от европейските институции преди всички избори, но след преминаването им темата приключва. 

Националните правителства нямат интерес 

В действителност шансът националните правителства да предоставят право на глас на граждани на ЕС от други страни, живеещи на тяхна територия, е много малък. Ако 3,7 милиона души, дошли от държави членки да живеят на Острова, имаха право да гласуват на референдума за Brexit през 2016 г., вероятно Великобритания щеше все още да е член на общността. Затова редица специалисти са убедени, че лишаването от глас може да предизвика сериозни промени в политиката на всяка от страните. 

Пандемията от коронавирус също показа необходимостта от промени – милиони емигранти се намират в съответните държави на пребиваване и са обвързани със системите и законодателството им.

 

Българите в чужбина - да пращат пари и да не гласуват 

През август хиляди българи в чужбина организираха демонстрации, за да изразят подкрепата си към протестиращите у нас. В 23 града в 12 държави на три континента се събраха хора, които искат оставката на правителството и на главния прокурор, но и възможност за дистанционно и електронно гласуване. Те се надяват да бъде създаден избирателен район “Чужбина”, за да може и активните наши съграждани зад граница да имат свое представителство в парламента.

Засега обаче властта отложи възможността за електронното гласуване за неопределено време. Обяснението бе, че сигурността на дистанционното електронно гласуване все още не е гарантирана и има огромен риск от фалшифициране на изборите. Все пак вицепремиерът Томислав Дончев обеща да бъде помислено за нашите хора в чужбина и управниците щели да търсят друга форма на дистанционно гласуване – по пощата.

А иначе държавата разчита на тези хора. Само за година българите зад граница са изпратили у нас 1,176 млрд. евро.  Така емигрантите остават най-големия инвеститор в България, колкото и да ни се пробутват приказките за голямо привличане на чуждестранни компании. 

Около 833 милиона от парите, изпратени към нашата страна, са с произход от държава-членка на ЕС, а останалите 343 милиона са предимно от Съединените щати, Канада и Турция, в които има големи български общности.

източник:banker.bg