Преди три седмици Джак Сомърс отива в университета в Оксфорд за да изпълни една доста отговорна задача. Той доброволно ще си сложи експерименталната ваксина срещу коронавируса, на която целият свят разчита. Джак е само един от 10 хиляди доброволци в цялото Обединено кралство, а за "работата си", той получава 235 паунда.

"Преди месец се записах като доброволец за тестването на ваксината за коронавирус. Ходих в болницата пет пъти, а различни игли се забиваха в ръката ми. Буквално се превърнах в човешко морско свинче с надеждата, че ще помогна за разработването на ваксината, за която толкова много се говореше", разказва Сомърс пред The Independent.

Ваксината на Оксфорд е само една от многото, които се разработват по света, но е тази, на която най-много хора възлагат своите надежди. Правителството на Великобритания е инвестирало 43 хил. паунда в лабораториите, които провеждат тестовете. Ваксината е и единствената надежда хората да се върнат обратно към нормалния си начин на живот.

"Аз бях част от първата фаза. Сега има нужда от още десетки хиляди британци, които в следващите седмици да заемат моето място. Процесът може да е по-досаден, отколкото очаквате. Той включва много административна работа, както и въпросник, в който ви задават всеки възможен въпрос, свързан с вашето здраве. Ако сте одобрен, ви викат в болницата", разказва Джак.

След като кандидатства, той е повикан в болницата "Сейнт Джордж". Преди това се е самоизолирал в апартамента си в Лондон за два месеца. Той живее сам, а съвсем наскоро останал и без работа.

"Озовах се в чакалнята заедно с още няколко човека, които предположих, че са там за същото нещо. Единствените тестови обекти, за които знаех до този ден, бяха три макаци. Въпреки че имахме една и съща съдба, ние така и не си поприказвахме", споделя Сомърс. 

По думите му, по време на първата си визита в болницата, той дава кръв и урина за изследвания, подписва декларация и гледа видео, в което му обясняват, че очакват да получи леки странични реакции. След това се прибираш вкъщи и чакаш да получиш зелена светлина, ако изследванията ти са добри. През това време, семейството и приятелите му му задават какви ли не въпроси.

"Те бяха притеснени, че ще бъда заразен с коронавирус като част от изследването. Това не е вярно", обсянва Джак. На втория ден след първите тестове, той праща имейл за да попита, кога ще получи инжекцията. Отговорът обаче го стряска: "Успокой се и почакай". Малко по-късно е повикан отново в болницата, за да бъде ваксиниран.

"Инжекцията е безболезнена. След това получаваш термометър и си длъжен да записваш всичките си симптоми в онлайн дневник. Но единственият страничен ефект, който имах аз, бе параноята. Не знаех, дали съм от 50%, които са получили ваксината или 50%, които са получили друг медикамент. Няколко вечери си легнах с лека температура, но не е ясно, дали не съм си въобразил това", спомня си Джак. Той така и не получава други симптоми, което го кара да се чувства обнадежден. Когато обаче чува, че трите маймуни, върху които е тествана ваксината, все пак са се разболели от коронавирус, надеждата му умира.

Джак няма да бъде умишлено заразен с коронавирус, но през следващите седмици той ще посещава болницата за още няколко теста. "Иска ми се някой ден да кажа на внуците си, че съм тествал ваксината, която е спасила света", категоричен е Джак.