Световната карантина нанася непоправим удар върху най-динамичния в последното минало сегмент на пазара на авиокомпании – нискотарифните превозвачи. Изглежда, че ерата на почти безплатните самолетни пътувания се приближава към своя край. И най-важното е, че липсата на самолетни билети на нелепи цени ще има далечни последици за целия световен пазар на пътувания, пише "Поглед инфо".
„Ако бъде въведено социално разстояние на борда на самолета, тогава евтиното пътуване ще приключи - воала“, каза преди дни Александър де Джуняк, генерален директор на Международната асоциация за въздушен транспорт. Затова той коментира инициативите на няколко авиокомпании за ограничаване на капацитета на техните самолети. По-специално, основните американски превозвачи „Делта“ и „Аляска“ официално обявиха, че средните им места в самолетите им ще бъдат блокирани, за да се намалят рисковете от коронавирус, а няколко други американски авиолинии го направиха след това. В редица страни „социалното дистанциране“ на борда може да бъде въведено административно - например въздушните власти на Тайланд вече препоръчват пилотите да отделят пътници. В ситуация, в която борбата с коронавируса далеч не е приключила, подобни мерки изглеждат разумни. Но ако „социалното дистанциране“ се запази дори след като вирусът обикновено е победен, за много превозвачи това може да бъде присъда. Майкъл О’Лири, ръководител на ирландската авиокомпания „Райънеър“, най-големият европейски нискотарифен превозвач с флот от близо 300 самолета, вече направи най-остри критики срещу блокирането на средната седалка.
Ударът, нанесен на компанията, беше огромен: през април тя извърши само 600 полета, вместо планираните 75,5 хиляди, превозвайки около 40 хиляди пътници, докато през същия месец миналата година и австрийската му „дъщеря“ „Лауда“ обслужваха 13,5 милиона пътници. Затова Лири беше категоричен, като наричаше „социалната дистанция“ на борда глупости. Ако ирландското правителство, добави той, помоли авиокомпанията да не продава билети за средни места, тогава нека ги плати - в противен случай „Райънеър" ще бъде по-лесно да спре полетите напълно.
От гледна точка на комфорта на полета, средните седалки са най-малко предпочитаният вариант за пътниците, особено за пътуващите сами или с наднормено тегло, обаче именно тази конфигурация на кабината позволява на авиокомпаниите да постигнат максимална оперативна и финансова ефективност. Според данните от миналата година от администрацията на статистиката на транспорта на САЩ през последните 25 години средната цена на самолетни билети в страната намалява с 27%, а средното натоварване на седалки на авиокомпаниите през 2019 г. надхвърля 85% - това е най-високата цифра за цялото време на наблюдение.
В същото време при нискотарифните компании натоварването на практика обикновено се приближава до сто процента, докато „класическите“ авиокомпании могат да си позволят да „носят въздух“. Техният бизнес модел е насочен към по-заможни пътници, които са готови да доплащат за редица услуги, включени в цената на билета, които те може да не използват, например за превоз на голямо количество багаж. Ако в началото на този век нискотарифните компании се възприемаха като един вид експериментален бизнес модел, то миналата година в десетте най-големи въздушни превозвачи в Европа вече имаше пет нискотарифни авиокомпании. Сред тях са вече споменатият „Райънеър“, който най-накрая изпревари ветерана на пазара на „Луфтханза“ по брой пътници (152,4 милиона спрямо 145,2 милиона пътници през 2019 г.), британският „Изиджет“, унгарският „Уизеър“, нискотарифната авиокомпания „Норвегия“ и турският „Пегас“.
В допълнение, в „класическите“ превозвачи започнаха да се появяват собствени уолкостъри - като типичен пример, „Победа авиолинии“, което допринася значително за растежа на пътническия трафик на „Аерофлот“. Уолкостърите се оказаха революционно явление не само в областта на въздушния транспорт, но и на пазара на туристически услуги като цяло. Възможността често да летят на нелепо ниско цени и отворените граници между страните от Европейския съюз бързо формира популярен модел за спонтанно пътуване, към който много градове, които приеха нискотарифни авиокомпании, започнаха да се съсредоточават. В резултат на това редица европейски столици (например Вилнюс и Рига) бързо придобиха репутация на центрове на алкохолен туризъм. Бързата трансформация на пазара за пътуване под натиска на разширяването на въздушните дисководи беше удоволствие не във всички европейски градове. През лятото на 2017 г. жителите на най-големите туристически центрове на Европейския съюз - Барселона, Рим, Венеция и Дубровник - организираха масови акции срещу туристите, като поискаха те да ги приберат у дома. Недоволството на гражданите се подхранва не само от нарастващия брой гости, но и от качеството на аудиторията, която благодарение на евтините полети и възможността да наемете жилища на ненадмината цена, се изсипа в историческите градове. Вместо известния туристически поток - уважавани платежоспособни представители на средната класа - градовете на Средиземноморска Европа приеха тълпа, за която културните ценности заемат минимално място в свободното време. Сега този модел за пътуване може бързо да се превърне в минало. И проблемите на дискаунтите могат да играят почти по-голяма роля от временните ограничения за движение в границите на Европейския съюз. Краят на въздушната евтиния Когато коронавирусната криза тепърва започваше, много често пътниците очакваха, че след премахването на карантинните ограничения авиокомпаниите незабавно ще предложат благоприятни цени на билетите, за да върнат бързо аудиторията. Вторият месец на застой обаче вече започна, победата над пандемията все още е под съмнение и редица превозвачи вече повишиха цените. Можете лесно да потвърдите това, като се свържете с порталите - консолидатори на самолетни билети.
Например, според ресурса на Skyscanner, цената на билетите по маршрута Москва - Санкт Петербург с отпътуване на 11 май започва от 4422 рубли, Москва - Краснодар - от 5676 рубли, Москва - Екатеринбург - от 6271 рубли и др. С други думи, предлагат се цени, добри дори според стандартите преди кризата и въпреки факта, че няма излишък от хора, които искат да летят. До известна степен подобни цени могат да се обяснят с отсъствието на такъв фактор като авиокомпанията "Победа", която силно повлия на тарифите на други превозвачи. Проблемът обаче е, че в новите реалности на пазара нискотарифните авиокомпании могат да нанесат най-големия удар - така че все още не е известно дали евтините билети ще се предлагат по принцип в обозримо бъдеще. Главният редактор на портала Avia.ru Роман Гусаров прави редица аргументи в полза на хипотезата, че полетите вече единствено ще се покачват. Като начало поне с мерки за „социално разстояние“: ако наистина се изисква авиокомпаниите да премахнат средните седалки, компаниите ще могат да запълнят само 70% от кабината, което неизбежно ще доведе до повишаване на цените.
Пазарът ще бъде отрицателно повлиян от общия спад на приходите от пътници. Платежоспособното търсене, според Гусаров, заедно с цялата световна икономика след кризата може да се върне на нивото на нулевите или дори на деветдесетте години. За нискотарифните авиокомпании това ще означава намаляване на маршрутната мрежа. Възможно е в някои страни правителствата да помогнат и на националните превозвачи да се отърват от конкурентите с отстъпки. Според този сценарий ситуацията се развива в Аржентина, където властите забраняват всички търговски полети и продажбата на самолетни билети до 1 септември. След това ръководството на нискотарифните превозвачи JetSMART и Flybondi обяви, че това е направено в подкрепа на държавната авиокомпания, с която доскоро успешно се конкурираха на пазара.
Всичко това неминуемо ще се отрази на туристическия пазар като цяло. „Доскоро социалните и потребителските модели се основаваха на непрекъсната оптимизация. Авиокомпаниите уплътниха пътническата кабина, намалиха менюто на борда и пр. Нещо повече, моделът на нискотарифните авиокомпании, които предлагат и извеждат услуги на под минималното ниво на удобства, изглеждаше най-обещаващият бизнес модел на масовия въздушен транспорт. Повишаването на маржовете на печалбата, докато не беше възможно да се разшири пазарът, беше компенсирано от потребителя “, каза Павел Родкин, доцент във Висшето училище по икономика. Пандемията на коронавирус обаче според него възстановява този модел. Може би, според експерта, вместо „социално дистанциране“ ще се предприемат някои компромисни мерки, като например задължителни тестове при качване на борда, носене на маски в кабината, пр. Това обаче ще доведе до нови проблеми, тъй като задачите за адаптиране на самолети и други търговските пространства съгласно новите санитарни изисквания все още не са формулирани, което означава, че ще се наложи и нови решения в много свързани области (например в дизайна), които са напълно „съобразени“ със стария модел.
Водещите производители на самолети не се съмняват, че кризата ще продължи няколко години. Онзи ден ръководителят на европейския концерн „Еърбъс“ Гийом Фори предупреди, че може да отнеме авиационната индустрия три до пет години да се върне към нивото, предшестващо кризата. Това изявление дойде, след като най-големият клиент на „Еърбъс“, „Бритиш Еъруейс“, обяви планове за съкращаване на 12 000 работни места. През първите три месеца на тази година, поради карантинните ограничения, „Еърбъс“ вече не беше в състояние да достави повече от 60 самолета на своите клиенти, а в бъдеще концернът очаква увеличаване на отказите от нови придобивания.
„Райънеър“ вече обсъжда с „Боинг“ намаляване на доставките на ново оборудване през следващите две години, очаквайки загуба от 100 милиона евро през първото тримесечие и допълнителни загуби през второто. Най-големият уолкостър свързва възстановяването на търсенето на пътниците с лятото на 2022 година.
Междувременно, най-популярните туристически дестинации в Европа, където доскоро искаха гостите да се приберат, обмислят различни сценарии на бъдещето. В Испания например се изчисляват големи загуби - националната туристическа федерация „Екселтур“ в началото на април оцени щетите от карантината на 6 милиарда евро, като според прогнозата най-засегнати ще бъдат Балеарските острови и Каталуния. Напротив, във Венеция се обсъждат планове за преход към „разумен туризъм“ - например чрез въвеждане на квоти за броя на гостите на ден.
Така или иначе, никой не се съмнява, че пазарът на пътувания, след като всичко приключи, вече няма да е същият.
