Гергьовден е един от най-големите християнски празници. На него честваме Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. В България 6 май е национален празник и освен светията, отбелязваме и Деня на храбростта и празник на Българската армия и Празника на земеделците в България.

На Гергьовден имен ден имат всички носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и други.

Традиционно на трапезата си слагаме печено агне. Празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори, а на празничната трапеза слагаме печено агне.

Преданията разказват, че Свети Георги е бил римски войник. Роден е в християнски семейство и израства в Кападокия (Мала Азия). От юноша постъпил на служба в императорската войска.

Бил красив, умен и способен, а също и добър войник и бързо се издигал в йерархията. Без да подозира, че е християнин, император Диоклециан го направил част от държавния съвет. По това време християните били преследвани и подлагани на жестоки мъчения, а на Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но той отказва. Разгневеният император нарежда да го измъчват и екзекутират като предател.

Императорът го увещавал да се откаже от вярата си, но напразно. Свети Георги бил подложен на различни и жестоки мъчения, но благодарение на силната си вяра ги понесъл и оцелял. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Едно от най-известните чудеса, извършено от Свети Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е мита за Свети Георги Победоносец и Ламята.

Легендата гласи, че близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Хората се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ. Той заповядал всеки ден да предават на змея по едно дете, а когато дойде неговият ред и той ще предаде дъщеря си. Дошъл редът му и той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя му обяснила и му извикала да бяга. Змеят се показал, а Светецът-воин препуснал с коня си срещу него и го пробол с копието си. Завлекли змея пред хората и Свети Георги ги успокоил да не бягат и да не се плашат, защото той е изпратен от Господ Иисус Христос, за да ги избави от това зло и да повярват в него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „за храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.