Според оценки, над четвърт милион българи живеят в Обединеното Кралство. Това означава, че за стотици нашенци на Острова историята на 66-годишната Уляна Функ е или вече позната от личен опит, или предстои да бъде преживяна...
 

"Надявам се от разказа за моята майка да има реална полза. Ето, днес пак пак четох, защо нямало било интервюта с излекувани", коментира пред Dariknews.bg дъщеря й, Татяна Абрузова.

Toва е историята на четиричленно семейство от Казанлък, което от 13 години живее в Лондон: Уляна, съпругът й, дъщеря им и седемгодишния им внук Макси. На Острова нашенците са в шивашкия бизнес. Всичко започва преди месец, на 14 март, когато Таня се връща в британската столица от България. Тя отива за няколко дни в родината, за да вади документи. На същата вечер баща й започва да кашля в колата силно, с нетипична суха кашлица.

"Бях му забранила да излиза, след като се започна с коронавируса. Но той тайно, след като завеждал детето на училище, е хващал няколко пъти подред метрото до работилницата ни в другия край на Лондон. Общо пътят до там и обратно е два часа - и ето как най-вероятно го е "пипнал" вируса", разказва Уляна.

През нощта жената вижда, че съпругът й е в треска и с висока температура. Рано сутринта звъни на спешния 111, като от там й отговарят, че трябва да го изолират у дома.

"Спазвахме всички указания много точно, оставяхме му храна в стаята, после дезинфекцирахме, бърсахме, но... да изолираш член на семейството в същия дом, особено когато става дума за апартамент, е невъзможно", обяснява тя. След няколко дни треската на мъжа отминава, но вирусът катурва дъщерята и съпругата му, която е с диабет тип II.

"Все едно ми се беше разместила реалността: жестоки болки в главата, също кръста, врата, цялото тяло. Аз по принцип не боледувам, температура вдигам изключително рядко, но този път качих над 38 градуса. Интересното е, че почти не кашлях", разказва дъщерята на Уляна, Таня. Двете проявяват първите симптоми на болестта почти едновременно. Отново звънят на спешния номер, а оттам им казват, че най-вероятно са с коронавирус. "До този момент не бяхме вземали много насериозно всичко това", спомня си младата жена. Медиците на телефонната линия им казат да стоят вкъщи и да пият парацетамол с много течности. Така минават два дни, докато се случва онова, което, без тогава да осъзнават, спасява живота на Уляна.
 

"През нощта, около 3-4 часа, чух шум откъм банята и отидох да видя какво става," разказва пред Dariknews.b gдъщеря й. Тя открива майка си до леглото й, току-що дошла в съзнание след припадък. "Беше бяла като платно. Аз се разтреперих. От мен се лееше студена пот."

Младата жена звъни за пореден път на 111, откъдето по протокол започват дълга поредица от въпроси, докато тя се топи от треска, а майка й е почти в несвяст на пода. "Разплаках се. Не издържах и дадох телефона на татко, той да продължи разговора", спомня си Таня.

Линейката идва едва 8 часа по-късно, след като Уляна е имала втори припадък и повръща многократно. Болницата, Royal Free Hospital, е само на няколко минути от дома на българското семейство, но те не могат да тръгнат натам, от мерки за сигурност. В 4 ч. следобяд позвъняват медиците - две жени, които дори са без маски - слагат ги буквално пред вратата на дома, при това моделът им е от най-простите. Датата е 20 март.

Обследват Уляна в дома й, като установяват ниски кислород и кръвно налягане, както и течност в белите дробове. "Ще я вземем в болницата", заключават те, а на въпрос на близките - за колко време, отговарят: два ии три дни, а може и само за една нощ.

В болницата в Северозападен Лондон българката е поета от компетентен и добре подготвен екип в пълна екипировка. Нашенката веднага е сложена на системи, бият й антибиотик и я изследват за Covid - 19, след което я настаняват в самостоятена стая.

"Влизаха сигурно по 30 пъти на денонощие - постоянно мереха кислород, кръвно налягане, вземаха ми кръвни проби, измерваха температурата със специален термометър с накрайник за еднократна употреба, който изхврляха веднага." Жената е не спира да се чуди: "Никога през целия си живот не съм виждала такова медицинско обслужване: професионални, ангажирани, вечно засмени, внимателни. Разговарят с теб, показват, обясняват".

На следващия ден в стаята й влиза жена, която я поздравява на български с "Добър ден". Това е преводачка, която работи към болницата. Почудата на двете е огромна, когато установяват, че са родом от един и същи град, Казанлък. С нея влиза и доктор, който се обръща към Уляна с думите: "Всичко ще бъде наред". Само след няколко часа, същият съобщава на нашенката, че тестът й за коронавирус е положителен. "Аз откачих, изпаднах в шок", спомня си жената.

Тя прекарва една седмица с кислородна маска, докато една нощ в стаята й влиза разтревожена медицинска сестра с купичка с бисквити и казва настоятелно: "Моля ви, изяжте ги бързо!"

Този ден семейството на Уляна получава телефонно обаждане в 6 часа сутринта. "Започнаха с "Много съжаляваме, за нас е много тежко това, което трябва да ви кажем"... Аз само как не припаднах", разказва пред Dariknews.bg дъщерята на Уляна. Таня научава от медиците, че състоянието на майка й рязко се е влошило и по спешност са я включили на вентилатор.
 

"Uliana, Uliana, what's happening?* - Това бяха първите думи, които чух, когато се събудих. Исках да ги попитам къде съм, но не можех от тръбата", разказва тя. "Сетих се за "Ад от Данте" - това беше адът."

За нашенката по думите й се грижат поне 15 професионалисти - лекари, стажанти, доброволци. Всички са в скафандри, а имената им са изписани на каските им. "По цели нощи пишеха, попълваха данни нонстоп. Нямаха нито минута почивка. В същото време винаги се опитваха да ме разведряват. Неверояятно приятна беше една двойка съпрузи, анестезиолози, които ме раздвижваха", спомня си казанлъкчанката. "Дойдоха при мен, казаха ми Ready, steady...** и изведнъж извадиха тръбата. Почувствах се като в друг свят. Постоянно ги питах кога ще ме качват на горния етаж. "Горе" беше светът, а там, в Интензивното, адът".

След 3 седмици в Royal Free Hospital Лондон, българката е свободна да се върне вкъщи. Изписват я, без да й направят повторен тест за коронавирус и за антитела. По всяка вероятност причината е, че тестовете, с които разполагат във Великобритания, чисто и просто не дават сигурни резултати. Другата е, че по времето, когато Уляна е напуска болницата, в средата на април, вече недостигат химикалите, нужни за тестването на пробата - пандемията на Острова е в разгара си.

Тези дни стана ясно, че едва около 30% от интубираните болни от корона вирус оцеляват, а процентът е още по-нисък в САЩ. Уляна Функ е от щастливците.

Днес, месец по-късно от разигралата се драма, тя и семейството й са убедени, че това, което всъщност спасява живота й, е, че през нощта на 19 срещу 20 март тя припада в дома си и линейката я отвежда в болницата в много ранен етап на болестта. Уви, сега, в пика на разпространението на вируса, това почти няма как да се случи: нито пък грижата, получена в болничното заведение, от което българката се възхищава, вече е същата.
 

"Патладжан!" - отвръща му тя. Преди това Уляна се сбогува така сърдечно с персонала, че ги разплаква от вълнение.

"В България всички мрънкат, но истината е, че за да има толкова малко случаи на коронавирус в страната, причината е в навременните действия на властта. Хората си мислят, че пак ги лъжат и затова не вземат насериозно мерките. Е, този път по случайност не ви лъжат! Пазете се, това е нещо много сериозно. Не излизайте навън, не се събирайте на групи, а когато ви се наложи да напуснете дома си, ходете с маски и ръкавици", отправя послание към сънародниците в родината Уляна Функ - една жилава българка, преживяла в Англия бедствието, наречено Covid-19.

*Уляна, Уляна, къде си?

** Раз-два...

източник:"ДАРИК"