Управителят на БНБ Димитър Радев излезе с публикация за Банковия сектор в условията на коронавируса. Анализът бе публикуван на сайта на БНБ. В него се коментират възможностите за спиране или отлагане на кредитите, както и други мерки, свързани с подпомагане на българските граждани в извънредното положение.

Публикуваме анализа без редакторска намеса:

Разпространението на COVID-19 поставя сериозни изпитания както за здравето на хората, така и за икономиката. Българската народна банка предприе пакет от мерки, в рамките на нашия законов мандат, за ограничаване на негативните ефекти от предстоящата криза. Важна част от действията ни в настоящата ситуация има отношение към търговските банки.

Темите, по които работим, покриват едновременно краткосрочен и по-дългосрочен, включително стратегически, хоризонт.

В краткосрочен план, мерките ни са насочени към готовността на сектора да посрещне тежестите на задаващата се икономическа криза. Успоредно с това действията на БНБ целят ограничаване на последствията от кризата за домакинствата и бизнеса.

Банковият ни сектор навлиза в новата ситуация подсигурен за хоризонт от поне няколко месеца. Във времена, когато самото оцеляване на много други индустрии и бизнес сфери е поставено под въпрос, подготвеността на банките в България позволява да гледаме на тях като част от решението, а не от проблема.

От голямо значение за настоящата силна изходна позиция на сектора бяха стрес тестовете, проведени от БНБ и ЕЦБ съответно през 2016 г. и 2019. Българските банки успешно преминаха проверките. Това с днешна дата се отнася и за двете банки, които постигнаха значителен напредък в изпълнението на капиталовите си планове след последните тестове.

Добрата кондиция на банковия ни сектор е основата, върху която централната банка като регулаторен и надзорен орган, координирано с търговските банки, надгражда и прилага мерки, съобразени с новата ситуация.

По-конкретно, настоящите ни мерки са в три основни направления.

Първо, допълнителни мерки за безпрепятствено функциониране на паричния режим и свързаната с това инфраструктура, включително за налично-паричното обръщение, платежните системи и дейностите на БНБ като фискален агент на правителството. Детайлите на тези мерки не са публични, но те най-общо целят създаване на допълнителен резервен капацитет с оглед непрекъсваемостта на критични за държавата и икономиката функции.

Второ, допълнително укрепване на капиталовата и ликвидната база на търговските банки. Възможно е мащабите на предстоящата криза да надхвърлят параметрите на негативните сценарии от последните стрес тестове. Мерките на БНБ в това направление, които вече оповестихме, възлизат на 9.3 млрд. лева. Тези мерки, които търговските банки вече изпълниха, включват капитализиране на цялата печалба в сектора, отменяне на предвидените увеличения на антицикличния капиталов буфер и намаляване на чуждестранните екзпозиции на банките.

Трето, регулаторни мерки, с които се дава възможност за по-голяма гъвкавост на търговските банки при облекчаване на негативните последствия от кризата за техните клиенти – граждани и фирми. В основата на тези мерки е въвеждането на целенасочен и временен мораториум с който се спират или отлагат плащания по банкови кредити. БНБ работи върху регулаторното третиране на свързаните с това мерки, а търговските банки - върху бизнес модела за прилагането на тези мерки по отношение на техните клиенти. Тези мерки ще бъдат активирани в близките дни на базата на критерии и насоки, приети от Европейския банков орган. БНБ е активен участник в процеса на приемане на тези общоевропейски насоки, в качеството ни на член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган.

Гореизброените мерки допълват други правителствени инициативи, засягащи банковия сектор, като мораториума върху наказателните лихви при забава на плащания по банкови кредити и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лева, от които 500 млн. лева за портфейлни гаранции по банкови кредити и 200 млн. лева за безлихвени потребителски заеми за граждани в неплатен отпуск.

Продължителността на предстоящия кризисен период е онзи важен параметър за определяне на нашите действия и мерки, по който все още има съществена информационна недостатъчност и несигурност. За тази цел работим върху различни макроикономически сценарии и прогнози, които се развиват в зависимост от входящата информация. В рамките на второто тримесечие на годината очакваме значително по-голяма яснота, която ще добие форма на по-прецизни разчети, за очакваните размери и продължителност на неблагоприятните ефекти, породени от ситуацията с COVID-19.

Отвъд интензитета на всички текущи и непосредствено предстоящи действия, в дългосрочен план продължаваме да следваме ориентацията за все по-пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура. Това е оптималната стратегия за България. Възможно е техническо отместване на сроковете на фона на текущо неблагоприятната финансово-икономическа среда. Но няма основание за отслабване на усилията на българските институции, включително на БНБ. Всяко забавяне на процеса на присъединяване към валутния механизъм, банковия съюз и еврозоната ще демотивира осъществяването на важни структурни реформи и ще забави реалната конвергенция на икономиката на България. Това предполага също забавен растеж на доходите у нас - ефект, който би бил особено неблагоприятен за всички български граждани, които преди това ще бъдат засегнати от очакваните във връзка с COVID-19 затруднения в икономиката.