Както знаем - Борис Джонсън обича да внушава респект и величие. Уинстън Чърчил е прочутият пример, на когото той се стреми да подражава. Само че в сравнение с него настоящият британски премиер не изглежда твърде убедително.
Чърчил, министър-председателят на Великобритания по време на Втората световна война, атакуваше кризите фронтално и с подходяща стратегия. Докато Джонсън, който междувременно даде положителна проба за коронавирус, реагира твърде страхливо на пандемията. Беше колеблив, а се опитваше да изглежда решителен - подобно на парализиран от страх заек, заслепен от насрещно движещ се автомобил.
Криза ли? Каква криза?
Има доста ирония в това,че Джонсън сега разпореди предприемането тъкмо на онези мерки, които много държави от ЕС въведоха още преди дни или седмици. И - което е още по-смешно - именно хората, които на референдума за Брекзит гласуваха за ограничаване на свободата на придвижване, сега се оплакват, че нямали възможност да пътуват.
Джонсън твърде късно се пробуди от своята заблуда и чак сега осъзнава колко сериозно е положението. Съвсем доскоро тръбеше, че не били нужни по-строги мерки, защото вирусът не бил силно разпространен. Това е все едно някой да каже: "Няма да евакуирам хората от жилището, защото засега пожарът гори само в хола. Нека почакаме, докато обхване цялата къща!".
Неразбираеми понятия вместо яснота
Във времена като сегашното обществото се нуждае от силно ръководство с ясни послания, а Джонсън се провали и по двете линии. С повод и без повод изтъква, че е следвал в Оксфорд класическа литература и философия на древността, но тъкмо в това се крие и проблемът му: границите на неговите възможности личат ясно, независимо, че се крие зад сложни думи и неразбираеми понятия.
Коронавирусът няма да се уплаши от шегички. Всички трикове и опити за отвличане на политическото внимание в случая са просто не на място. За истинския политик важни са убедителността и харизматичността, които - както твърдят привържениците на Джонсън, той притежавал. Нека тогава да ги демонстрира и да посочи на страната си пътя, по който тя да се справи с кризата.
Но дали е в състояние да стори това човек, който измисли план за свързването на Шотландия и Северна Ирландия с мост, който ще струва 20 милиарда лири? В същото време правителството в Лондон е отпуснало едва пет милиарда, за да укрепи британското здравеопазване в сегашната криза с коронавируса.
И още нещо: с неподражаемата си мъдрост Джонсън е разпоредил в случай на заболяване да го замества външният министър Доминик Рааб. А точно Рааб бе този, който съвсем доскоро обясняваше, че пандемията щяла да укрепи аргументите на онези, които искат Брекзит да бъде извършен най-късно до 31 декември. Така той се противопостави на исканията за удължаване на преходния период за излизане на страната от ЕС.
Историята ще се произнесе
Номерата на Джонсън може да излязат твърде скъпо на Великобритания. Медици заплашиха, че ще спрат да работят, ако не разполагат с достатъчно предпазни облекла и маски. Сестри и болногледачи може да бъдат принудени да избират между това да имат работа и личната си сигурност.
Тази криза несъмнено ще остави трайни следи в британското общество и психиката на хората. Тя със сигурност ще сложи и своя отпечатък върху бъдещите очаквания на гражданите и политическите условия в страната. И най-вече Борис Джонсън е този, който ще трябва да се съобрази с това.
