На 29 март, в 3.00 часа местно време, се въвежда лятното часово време в България. Тогава часовниците трябва да се преместят с един час напред.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

В ЕС преминаването към лятно часово време е регламентирано с директива 2000/84/EG, която определя началото и края на периода за всички страни от ЕС. Тази директива се преразглежда и удължава на всеки пет години. Спазват я и други европейски страни, които не влизат в състава на ЕС. Следващото преразглеждане на директивата е през 2021 г.
Още от момента на въвеждане на тази практика се води и дискусия за нейната целесъобразност. В края на 20 век бе установено, че икономическият ефект от лятното време е незначителен. Голяма част от страните от Азия, Африка, Южна Америка се отказаха от него, но то е запазено засега в Европа и САЩ.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.