ипсата на кадри през последните години е характерна за повечето отрасли в България. Но почти никъде този проблем не стои с такава острота, както в строителството.

По данни на Камарата на строителите в България през 2019 г. в отрасъла са били заети общо 131 500 души. Но в последната година на строителния бум – 2007-а, те са били 232 000, т.е. почти два пъти повече.
Преди време изпълнителният директор на “Хидрострой” Живко Недев обясни, че при строителството на отсечката от магистрала “Хемус” между Ябланица и Боаза решил да поиска от кметовете на населените места, намиращи се по трасето на новостроящите се участъци, списъци с безработните, без значение на квалификацията им.

“Имахме намерение да назначаваме местни хора по обектите там на всякакви длъжности. Не видях нито един списък. Хората сякаш предпочитат да стоят вкъщи и да получават социални помощи”, обяснява Недев пред "24часа".

Шефът на “ПСТ Груп” Камен Кичев коментира, че това е едно от основните предизвикателства пред бранша – намирането на достатъчно квалифицирани кадри както за управленски позиции, така и като работници, машинисти, шофьори. Защото, както казват строителните предприемачи – не можеш да сложиш неграмотен  човек да управлява машина, която струва стотици хиляди и дори милиони левове.

Какво обаче правят в бранша, за да решават проблема?

Заплащането на труда е единият начин за привличане на работна ръка, но точно в това отношение нещата не са се подобрили съществено, а дори са се влошили.

По данни на НСИ през 2019 г. средната заплата в строителния сектор е била 990 лв. и с това този бранш е на предпоследно място преди хотелиерството.

10 години по-рано средното заплащане в строителството е било 460 лв. месечно, но тогава това е поставяло бранша не в края на таблицата по заплати, а някъде по средата.

Самият шеф на браншовата камара Илиян Терзиев призна, че със средната си почасова ставка от 3,16 евро българските строители са на последно място в ЕС и това кара в последните години квалифицираните работници да си търсят препитанието в чужбина. Докато нашите предприемачи се принуждават да внасят работници от Молдова, Украйна и Македония.

Обществените поръчки спъват увеличението на заплатите?

Увеличение на заплащането обаче, е лесно да се препоръча, но е трудно да се изпълни. Камарата например от години иска от Закона за обществените поръчки да отпадне  критерият “най-ниска цена” и да се въведе ценообразуване, което да зависи от актуалната стойност на строителните материали и разходите за труд. Защото често обществените поръчки са за обекти, които се строят в продължение на поне 3-4 години, а през това време цените се движат, обикновено нагоре. Най-ниската цена, естествено, не дава възможност на предприемачите да увеличават заплатите, както на тях им се иска.

Досега никой от управляващите не е откликнал на това искане, даже напротив. В регистъра за обществените поръчки продължава да е пълно с поръчки за строителство, в които водещият критерий за избор на оферта е предлаганата цена.

Изключение правят няколко големи инфраструктурни проекта, финансирани с европейски средства, които се възлагат “на инженеринг”. Това означава, че избраната фирма трябва сама да си проектира и построи съоръжението, като в този случай тя няма право да иска увеличение на цената в процеса на изграждането. Или поне в договора има строго определени параметри, в които цената може да се предоговаря.

За съжаление на строителните работници, освен заплатите има още едно обстоятелство, което прави нещата да не изглеждат никак розови. Много малко фирми могат да си позволят да наемат работници на постоянни договори, защото никога не са сигурни, че ще имат достатъчно обекти.

Най-лошото в бранша обаче е, че и учениците, които искат да се посветят на тази професия, стават все по-малко. На събирането на регионалната строителна камара в Пазарджик преди два месеца присъства и директорката на местната Професионална гимназия за строителство и архитектура инж. Петя Иванова. Тя разказа, че през последните години тя и колегите ѝ са принудени да обикалят домовете на хората, за да търсят контакт с родителите, които да се съгласят да пратят децата си в гимназията.