Днес е първата Задушница за годината, която е винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни).

В съботния ден срещу Неделя месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в памет на мъртвите. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. 

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Месни заговезни е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо.

Задушниците през годината са три - Голяма Задушница, Черешова Задушница (тази година 6 юни) и Архангелова задушница (тази година 7 ноември).