Справедливият гняв, естественото възмущение от чуждата глупост и липсата на възпитание не са достатъчни, за да обяснят тоновете гневни коментари в социалните медии. Психолози предупреждават, че пристрастяването към злъчните излияния е опасно, пише Live Science. Защо е така разпространено?

Арт Маркман, професор по психология от Тексаския университет в Остин обяснява, че агресията в интернет е резултат от различни фактори. 

Първо – много от коментарите са анонимни – човек не се налага да отговаря за грубостта си.

Второ – обектът на гнева, току-що прочетена статия или чужд коментар, най-често е далечен. Човек е много по-склонен да се опълчи срещу далечен и абстрактен противник, отколкото срещу събеседник от плът и кръв.

Трето – фактът, че дискусията не протича в реално време, позволява коментиращите да се впускат в дълги монолози. Като оставим настрана филмите, хората не разговарят така. Те се прекъсват. Трябва да чуете какво ви казват, за да водите разговор.

Медиите дават лош пример, посочва Едуард Васерман, професор по журналистическа етика от Университета Уошингтън и Лий в Лексингтън. Те са спечелили състояния, показвайки един погрешен начин на общуване: нормално е хората да заключат, че злобата е политическият жаргон, начинът, по който се обсъждат обществените теми.

Тонът и жестовете имат силно влияние върху способността да разбереш какво казва някой. Колкото по-далеч си от разговора лице в лице и в реално време, толкова по-трудно общуваш, твърди Маркман.

Според него е важно човек да се вижда и да говори с хора, които мислят различно от него, за да развие здравословно уважение към чуждото мнение. Да разговаряш с човек, с когото не си съгласен, изисква умение, а то е на изчезване, както сред обществото, така и сред лидерите му, отбелязва психологът, цитиран от Live Science.