Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Историята на мъжа, който 20 години живя в лондонските автобуси

Публикувана: 12 Feb 2020 12:54
Обновена: 17 Nov 2024 04:56
Прочетена: 16256
Историята на мъжа, който 20 години живя в лондонските автобуси

С историята на Съни, чието име е променено, за да се запази анонимността му, ни запознава Венеция Мензиес – фотограф и журналист от Би Би Си. Тя проследява живота му в продължение на една година и представя историятя му. 

Повече от две десетилетия след отхвърлянето на молбата му за настаняване в приют, Съни намира сигурно убежище в автобусите, които кръстосват Лондон през нощта. Какво ли е да прекарваш всяка вечер на колела?

Минава полунощ и краката му са изморени, но стои мирно и се усмихва, когато автобусът спира. Премества се настрани, за да направи място на други пътници да се качат, поздравява познатото лице на шофьора като кима с глава и допира износената си карта за пътуване до мястото за плащане.

Облекчен от намирането на любимото си място в задната част на автобуса празно, той се настанява удобно за дългото пътуване. Съни прегръща чантата си, усеща как набръчканите му ръце започват да се стоплят и затваря очи.

Той вижда по-младото си аз, коленичил, молещ се между бетонните стени на нигерийския затвор, чакащ да бъде екзекутиран. Престъплението му: бори се за демокрация.

Един пазач влиза в килията, вдига го на крака и започва да го води по тихи коридори, навън към ослепителна слънчева светлина, където го чака кола.

Семейството и приятелите са му купили свободата, плащайки на всички - от служителите на затвора, до стюардесата при полета му към Лондон.

Съни се връща обратно към настоящето с нахлуването на група пияни мъже, които пеят фалшиво. Трябва да е три или четири сутринта, изчислява той - обичайният час за неприятности.

Съни не влиза в конфронтации. Той се е научил да се наслаждава на буйността на хората. Когато се усмихват, и той се усмихва. Когато се смеят, той също се смее. Опитва се да си припомни последния път, когато се чувстваше толкова щастлив, колкото тези пияни мъже.

Може би това е било, когато искането му за настаняване в убежище все още беше в процес на разглеждане. Тогава той изпитваше огромна благодарност за втория шанс, който животът му е предоставил.

Бе изкарал курс по създаване на документални филми, избирайки да документира живота на бездомните в Лондон, но никога не си бе представял, че скоро ще бъде в обувките им.

Съни се беше осмелил да се надява на светло и безопасно бъдеще под закрилата на Нейно Величество Кралицата - фигура, позната от избледнели от слънцето плакати в Нигерия. Искането му за убежище обаче е отказано.

Това му оставя две възможности: да се прибере в страна, управлявана с „железен юмрук“ от военен владетел, където накрая да бъде изпълнена смъртната му присъда, или да живее в нелегалност.

Това всъщност никак не е труден избор.

И така започват тези 21 години за Съни - скитник в лондонските автобуси, за които бързо той разбира, че са по-безопасни и по-топли от улиците.

Съни не обвинява британското правителство за своите затруднения. Ако в собствената му страна положението не беше толкова лошо, той дори нямаше да е в Лондон.

В крайна сметка центърът за бежанци в църквата Нотр Дам дьо Франс, намираща се на площад Лестър, подава заявление за оставане от негово име. Ако човек докаже, че е живял в Обединеното кралство в продължение на 20 години, може да получи право да се установи там.

Но Съни прекарва това време в избягване на всякакви документи с цел да не го открият. Как можеше да докаже, че е бил там през цялото това време?

„Разбираме, че вашият клиент понастоящем е без дом, но все още се нуждаем от документални доказателства за непрекъснато пребиваване от 1995 г. до днес“, се казва в писмо от британския правителствен отдел, който се занимава с вътрешните работи.

Съни моли шофьорите на автобуси, които познава, да напишат писмо, чрез което да го подкрепят. Един от тях се съгласил, потвърждавайки, че е "редовен пътник всяка нощ".

Църквите, в които е бил доброволец през годините, също предоставят подкрепящи изявления и намират стари снимки, документирали присъствието му на благотворителни събития.

И така, през 2017 г., на 55-годишна възраст, Съни получава разрешение да остане. Отнема много време, но най-накрая той има право на подслон, работа, съществуване. И е благодарен.

dnews.bg

Назад