Тези дни флагът на европейското единение бива свалян от сградите на институциите в Лондон, а Брекзит е ключова дума за континента и британските острови.
Но в момента на раздяла - за едни със сълзи, за други - съпроводена с партита, нека се върнем 47 години назад във времето.
Тогава Лондон отново се вълнуваше от ключовата дума "Европа", но по съвсем други причини.
И не раздяла бе на дневен ред, а "прегръдка".
На 1 януари 1973 г. Великобритания стана официално член на Европейския съюз, а от март същата година трябваше да влезе в Единния европейски пазар.
Първите 11 дни на 1973-а бяха карнавал в Лондон с куп събития, посветени на влизането на кралството в европейското семейство.
В онези януарски дни се появи монета от 50 пенса с 9 чифта ръце, преплели се в единение.
Символично - към шестте членове се присъединяваха още три страни. Белгия, Италия, Франция, Западна Германия, Люксембург и Нидерландия протягаха ръка и пускаха през прага Великобритания, Дания и Република Ирландия.
Едуард Хийт, британският премиер в онзи момент, организира 11-те дни празненства. Запален привърженик на европейските ценности, политикът разпалено говори за карнавала в Лондон.
Концерти, галавечер в Кралската опера, големи изложби с шедьоври на Микеланджело, изява на Берлинската филхармония и... един футболен мач. Програмата е богата.
Е, Тед Хийт го замериха с два плика с яйца, когато влизаше в операта, но това са детайли. И тогава, както и сега, случващото се имаше много противници сред британците.
Та за мача. Забравено събитие на свещената трева на стадиона, наричан и тогава, и днес "Храм на футбола".
На 3 януари на "Уембли" се срещнаха отбора на Трите срещу отбора на Шестте. Сборни тимове от страните, които влизат в ЕС и тези, които вече са вътре.
Само какви звезди бяха събрани! Хийт, както и държавните глави на европейските държави, лично бяха се намесили в разговорите с играчите, за да бъдат сигурни, че те ще идат за мача.
Начело на Трите бе сър Алф Рамзи, който 7 г. по-рано бе извел Англия до световната титла. Гостите от Шестте са водени от Хелмут Шьон, който няколко месеца по-рано е направил Западна Германия шампион на Европа. И е загубил онзи финал от същия Рамзи.
Двамата обаче са добри приятели, напук на футболното съперничество между англичани и германци, което вече е придобило доста плътни измерения.
На терена е пълно със суперзвезди. Трите са в състав:
Пат Дженингс (Северна Ирландия и Тотнъм), Питър Стори (Англия, Арсенал), Алън Хънтър (Сев. Ирландия, Ипсуич), Боби Муур (Англия, Уест Хем), Емлин Хюз (Англия, Ливърпул), Питър Лоримър (Англия, Лийдс), Джони Джайлс (Ейре, Лийдс), Колин Бел (Англия, Манчестър Сити), Колин Стийн (Шотландия, Ковънтри), Боби Чарлтън (Англия, Манчестър Юнайтед), Хенинг Йенсен (Дания, Борусия Мьонхенгладбах). На практика - гръбнакът на английския тим с асовете на времето като Чарлтън, Муур, Лоримър, Хюз и Бел, както и най-добрият вратар на Великобритания Дженингс, и лидерът на всепобеждаващия Лийдс по това време - Джайлс.
Отсреща за Шестте:
Кристиан Пио (Белгия, Стандард), Мариус Трезор (Франция, Марсилия), Берти Фогтс (Борусия-М, Западна Германия), Франц Бекенбауер (Зап. Германия, Байерн), Хорст Бланкенбург (Зап. Германия, Аякс), Ян Грабовски (Зап. Германия, Айнтрахт), Йохан Неескенс (Нидерландия, Аякс), Вим ван Ханегем (Нидерландия, Фейенорд), Жорж Берета (Франция, Сент Етиен), Гюнтер Нетцер (Зап. Германия, Борусия-М,), Герд Мюлер (Зап. Германия, Байерн). На скамейката са още суперзвезди - Дино Дзоф (Италия, Ювентус), Вим Сурбиер (Нидерландия, Аякс), Ханс Вимер (Зап. Германия и Борусия-М).
Казано накратко: Без Йохан Кройф, това са най-силните футболисти на континента, играещи във водещите отбори в началото на 70-те.
Има представители на Лийдс и Ливърпул, които са основните претенденти в Англия, на Мьонхенгладбах и Байерн - хегемони в Германия и атакуващи трофеите в Европа, на Аякс, Фейенорд, Сент Етиен.
Кройф не е на терена, по това време той лекува травма и клубът му Аякс забранява да играе. Но е в студиото на BBC, като мачът се излъчва директно в Англия, Западна Германия, Нидерландия, Италия и Франция.
Великият Йохан се радва и с усмивка заявява, че това е голям ден не толкова заради мача, а заради случващото се в политиката и икономиката.
"Кой знае, скоро някой играч от нашата страна може да се появи по английските терени", вдига рамене славният №14 и разпалва въображението на феновете на Острова.
Да, това се случва - Джони Метгот, Арнолд Мюрен и още други отиват в английски отбори в следващите години. Самият Кройф месеци след мача преминава в Барселона.
Осем от играчите в тима на Шестте са германци и нидерландци, като 6 от тях през юни 1974 г., само 15 месеца след този мач, играят във финала на Мондиала. ФРГ бие Нидерландия тогава с 2:1.
Събитието е от сериозен калибър за футбола, наистина звезден мач. Но интересът не е голям, което е в унисон с цялостното настроение на британците към влизането в Европа. Несигурност и мнителност.
Само 36 хиляди фенове си купуват билети, което е едва 1/3 от капацитета на "Уембли" в януарските дни на 1973 г. Въпреки че на терена са икони като Муур и Чарлтън, като Бекенбауер и Нетцер, Неескенс, Мюлер, Лоримър...
Домакините бият с 2:0, след като през второто полувреме вкарват датчанинът Йенсен и шотландецът Стийн.
Мачът е в отлично темпо, интересен и с доста положения пред вратите. Особено голяма класа е Бекенбауер, сменен рано през второто полувреме под овациите на трибуните.
След мача има интервюта, които също се излъчват на живо, което за онези години не е обичайна практика. Изключително малко мачове се предават директно по телевизията във Великобритания - от европейските турнири, на националния отбор, някои по-важни от Купата на ФА, като задължителен е финалът.
"Единен Европейски пазар? Всъщност, не ме интересува много-много", разваля малко сценария Пат Дженингс.
А съотборникът му в мача Алън Бол, който влиза като резерва, е още по-директен: "Важното е дали всичко това ще направи лятната ни ваканция със семейството в Италия по-евтина".
В студиото настава смут, но Кройф се хили на остроумията на британските играчи.
Бекенбауер, сериозен както винаги, е следващият: "Случващото се ни дава увереност, че Европа ще върви напред заедно и в мир, а нациите в нея ще стават все по-близки."
Достоен край.
Следва музика, усмивки и край на програмата. Мачът не е особено голям успех като интерес, но от футболна гледна точка е равносилен на това днес да съберете на едно игрище Роналдо, Меси, Неймар и още десетина от най-големите звезди на играта.
Поводът тогава е Обединена Европа.
Тези дни в Лондон и цяла Великобритания мачовете не спират, но нито един не е специално заради Брекзит.
Футболът едва ли празнува случващото се, след като ако видите програмата на деня във Висшата лига, ще намерите имената на звезди от Испания, Франция, Нидерландия...
Такива са времената. Тогава "Уембли" отпразнува прегръдката на единението, днес Лондон се радва на раздялата.
източник:dir.bg
