За онези, които са достатъчно привилегировани да живеят под управлението на британската монархия, може да е трудно да проумеят колко е скучен е животът на останалите 7,5 млрд. души.

Да, разбира се, британците не са единствените, за които кралица Елизабет II е начело на държавата им. Четиринадесет други държави, сред които Австралия, Канада и Ямайка все още имат Нейно величество, изобразена на банкнотите им.

Но при тях положението е точно като да пиеш бира Guinness извън Ирландия - вкусът просто не е същият.

По същия начин скръбта на Общността на нациите, ако някой се опита да навреди на британската монархия, е нищо в сравнение с тази на жителите на Острова. А никой друг не се опитва да съсипе монархията така, както го правят американците.

От 1776 г., когато се случва своеобразен Ам-екзит, трансатлантическите братовчеди на великобританците работят доста добре в посока независимостта си, но липсата на монархия като че ли не им дава мира. А завистта, както знаем, е унищожително чувство и с годините започва да изглежда сякаш САЩ води подмолна война с Лондон.

Сега, когато Мекзит витае във въздуха, британците отново вдигнаха гарда си срещу Америка. А междувременно нека си припомним 12 души, родени в Щатите, които се опитаха да съсипят британската монархия...

Томас Джеферсън

Роден във Вирджиния през 1743 г., Джеферсън е предопределен да се превърне в една от най-влиятелните фигури в американската история и трети президент на САЩ. Но той ще бъде запомнен от твърдите привърженици на британската монархия заради сериозната си роля в това да вбесява крал Джордж III.

Още като млад Джеферсън попива куп радикални идеи. Когато навършва 30 години, той вече агитира упорито за промени в американските колонии.

Той твърди, че британският парламент няма моралната власт над Америка и че хората от Новия свят не дължат данъци на британската корона. Когато положението става напрегнато, той обвинява крал Джордж за задаващата се борба за независимост.

Джеферсън е противоречива личност, но именно той съставя Декларацията за независимост. Негова е и идеята, че "на всички хора трябва да се осигурят равни права", въпреки че самият той е държал роби в плантацията си във Вирджиния. Във Великобритания обаче той се помни като болезнено радикален човек, чиито възгледи са побърквали дори краля.

Удроу Уилсън

Пристигането на американския президент Удроу Уилсън в Лондон през декември 1918 г., само месец след края на Първата световна война, предизвиква сензация.

Това е първият американски президент, който посещава Британия. Докато влакът му спира на гара "Чаринг крос", хиляди се тълпят по улиците и надават радостни викове, когато каретата му потегля към Бъкингамския дворец. Както отбелязва "Гардиън", цялата радост, която четирите години и половина война са потискали, се излива по улиците на Лондон при пристигането на Уилсън. Тези, които успяват да зърнат президента, са очаровани от усмивката му, изисканите му маниери и по американски добрия му вид.

Удроуманията започва! След като президентът изчезва зад вратите на двореца, тълпата отпред започва да скандира "Искаме Уилсън! Искаме Уилсън!", а когато той излиза на легендарния балкон, придружен от крал Джордж V и кралица Мери, множеството избухва в одобрителни викове.

Това е първият известен пример за американец, който засенчва британското кралско семейство. Уилсън е като холивудска знаменитост, пред която семейство Уиндзор изглеждат бледи и безкрайно скучни.

Кики Престън

Години преди принц Хари да бъде спипан да пуши трева, неговият пра-пра-чичо променя представите за непристойно поведение, не без помощта на негова очарователна американска приятелка.

Принц Джордж, херцог на Кент, четвърти син на крал Джордж V, е първообразът на непокорно кралско дете. Бисексуален и обсебен от джаза, той мрази скования кралски живот. Въпреки брака си с принцеса Марина, Джордж има редица често безразсъдни връзки, включително дълга любовна афера с драматурга Ноел Кауърд и слухове, че е бил и със съветския шпионин Антъни Блънт.

Но никой не успява да опропасти живота му така, както го прави Кики Престън. Родената в Ню Йорк Престън е част от прословутата колония "Щастливата долина", но дори и по стандартите на нейните хедонистични приятели поведението й е крайно скандално. Тя е позната като "момичето със сребърната спринцовка" и е известна с това, че може да купонясва ден и нощ.

Тя среща принц Джордж в началото на 20-те години на миналия век и веднага се заема със задачата да го отклони от правия път. Заради нея той се пристрастява към кокаина и морфина и живее на семейни начала с Кики и аржентинец на име Джорджи Ферара.

Джордж е толкова обсебен от напоения с кокаин живот на Престън, че се налага брат му Едуард, бъдещ крал на Англия, да раздели насила двойката. По-късно Джордж загива в мистериозна самолетна катастрофа, а Кики се самоубива като скача от апартамента си в Ню Йорк.

В същото време Едуард е орисан също да се сблъска с лошо влияние, идващо от Щатите.

Уолис Симпсън

В зависимост от това на кого избирате да вярвате, любовта на Уолис и крал Едуард VIII е или най-великата любовна история на XX век, или извинение той да се отърве от отговорностите на кралския престол. Кралското семейство надушва неприятностите, още когато през 1934 г. служител в Уиндзор заварва Симспън и принцът на Уелс в леглото заедно.

Принцът настоява пред баща си, че всичко е едно голямо недоразумение, но когато крал Джордж V умира през 1936 г., веднага започва да прави планове как ще се ожени за Уолис, въпреки че по това време тя все още е омъжена за друг.

Когато историята за връзката им се разчува, британската преса описва не много благоприятно Симспън като "златотърсачка", която преследва само състоянието на принца и иска да си осигури благородническа титла. И когато се докопа до тях, твърдят медиите, тя ще се разкара. Въпреки това Уолис пристига във Великобритания, а по петите й търчи орда журналисти.

Докато конституционната криза се влошава и премиерът Стенли Болдуин заплашва с оставка, Едуард избира жената, която обича, пред задълженията си към родината си. Двойката се мести да живее отвъд Океана и остава заедно до смъртта на Едуард през 1972 г.

Рупърт Мърдок

Както се случва с много американци, Рупърт Мърдок всъщност не е роден американец. Той е син на двама от най-популярните австралийски журналисти, а през 50-те години посещава Оксфордския университет. Още тогава той се настройва срещу британския управленски елит, който гледа на него със съмнение, заради австралийските му корени.

Скоро след това започва да държи бюст на Ленин на бюрото си, присъединява се към Партията на труда в университета и започва да бъде наричан "Червения Рупърт".

Това не му пречи да се превърне в един от най-влиятелните хора на планетата, но недоволството му към британската класова система и кралското семейство изглежда не се променят.

Откакто през 1969 г. основава британския таблоид "Sun", той води неуморна война, а огромна част от заглавията имат за цел да оскърбят британските кралски особи. Нито един друг медиен магнат не е направил повече в осмиването, унижаването и клеветенето на семейство Уиндзор.

Джон Траволта

Принцеса Даяна обожавала да танцува, затова когато тя и принц Чарлз посещават САЩ на официална визита през 1985 г., някой решава да покани и Джон Траволта на приема в Белия дом. Докато часът приближава полунощ, Даяна усеща потупване по рамото и се обръща, само за да види как Траволта я кани на танц.

Снимките на Даяна с чаровния холивудски актьор обикалят света, а контрастът между него и Чарлз е изумителен. Щастливото изражение на Даяна далеч не подобрява ситуацията.

Това е една от първите й крачки към глобалната слава - път, от който Чарлз мрази всяка нейна стъпка.

Джон Брайън

Ако принцеса Даяна е бляскавата, но уравновесена звезда в британското кралско семейство от 80-те, то Сара Фъргюсън е нейна противоположност. Огнената червенокоска се жени за принц Андрю и първоначално е смятана за глътка свеж въздух в кралския двор. Британците я обожават, макар че това обожание не трае дълго.

През 1992 г. бракът й вече се разпада и тя търси утеха в прегръдките на американския финансист Джон Брайън.

Докато са във вила в Южна Франция, медиите ги спипват и изглежда Брайън проявява повече интерес към стъпалата на херцогинята, отколкото към счетоводството й. Пикантните снимки пък излизат на първите страници на таблоидите, точно когато кралското семейство почива в имението Балморал.

Когато кралицата вижда Фърги по монокини до гологлавия тексасец, който смуче пръстите на краката й, тя отпраща снаха си да си събира багажа. Случайно или не, това отприщва лавина от последвали кралски скандали, изневери и разводи.

Джефри Стайнберг

Във вечерта на 31 август 1997 г. новините започват да съобщават за автомобилна катастрофа в Париж с участието на лейди Даяна и тогавашния й приятел - Доди ал Файед. На другата сутрин става ясно, че и двамата са мъртви.

Даяна, която загива на 36 години, е олицетворение на това какво хората търсят в една принцеса. За мнозина е непонятно как така животът й е приключил, сякаш тя не е смъртна като всички останали. Така феновете й започват да търсят други обяснения и скоро ги намират.

Авторът им е Джефри Стайнберг, директор на контраразузнаването, който публикува своя хипотеза, че Даяна е убита, най-вероятно по заповед на кралското семейство. През следващите години тази конспиративна теория става доста популярна и до ден-днешен среща свои поддръжници.

Въпреки редицата разследвания, които показват, че Даяна умира в резултат на катастрофата, слуховете и конспирациите не секват повече от 20 години след инцидента и вредят на кралската репутация повече от всичко друго. Е, докато не се появява Джефри Епстийн.

Джефри Епстийн

Приятелството на принц Андрю със сексуалния насилник Джефри Епстийн започва в началото на 90-те години. До 2000-та година двамата са достатъчно близки, за да купонясват заедно във вилата на Доналд Тръмп в Мар-а-Лаго. В следващите години те отскачат на почивка в Тайланд, където са хванати да разпускат с голи жени на палубата на яхта край Пукет. Оттогава за 12 години се срещат за поне 10 подобни повода.

След ареста, обвиненията и смъртта на Епстийн обвиненията към принц Андрю растат и той се вижда принуден да даде зле скалъпено интервю пред "Би Би Си", в което твърди, че само е посещавал апартамента на Епстийн, защото бил удобен за отсядане.

Арогантността на принца прелива чашата и скоро след това той се отказва от официалните си ангажименти.

Меган Маркъл

Когато през ноември 2017 г. принц Хари и актрисата Меган Маркъл обявяват годежа си, новината е посрещната с радост. Британия страда заради Брекзит и вестта за годежа ободрява поданиците на кралицата. Маркъл е точно това, от което кралското семейство се нуждае - умна жена от смесена раса, с модерни ценности, силна идентичност и независима кариера.

От днешна гледна точка, явно нещата са били обречени още в зародиш. Пресата ту се фокусира върху алчното й нехармонично семейство, което се опитва да печели на неин гръб, ту я обвинява, че има дързостта да прави нещата по свой собствен начин. Така напрежението в двойката нарасна.

След като Маркъл предпочете да роди бебето Арчи далеч от общественото внимание, британските медии се озлобиха. Как смее тя да не предостави снимки на детето си, които да вдигнат поувехналите рейтинги на таблоидите?

Истината е, че кралското семейство предпочита да изглежда по-скоро сиво и скучно, а сега е засенчено от една жена, при това американка.

И докато кралицата води кризисни дискусии с внуците си, едно е ясно - всяка вина ще бъде стоварена върху американците, точно както се случва през 1776 г.

източник:webcafe.bg