Как пиете чая си? С мляко, захар и милиарди частици микропластмаса…

Множество производители замениха хартиените чаени пликчета с пластични (наричани още „копринени“). От една страна, те са изключително вредни за околната среда. От друга, ново изследване показва, че отделят милиарди микропластмасови частици (с размер 100 нанометра до 5 милиметра) пластмаса с нано-размери (100 нанометра или по-малка) в чая ни.

Изследователи от Университета МакГил в Монреал решават да поставят четири различни чайове в пластични торбички (които се срещат на пазара) във вода, нагрята до 85 градуса по Целзий. Самото им съдържание е отстранено. Впоследствие анализират с помощта на електронен микроскоп съдържанието на водата и торбичките и достигат до заключението, че всяка торбичка е отделила във водата средно по 11.6 млрд. микропластмаса и 3.1 млрд. нанопластици.

Въпросните торбички често се рекламират като „копринени“, въпреки че реално са произведени от найлон и полиетилентерефталат (PET) – най-широко разпространеният термопластичен полимер от полиестерното семейство, който откриваме в бутилките за вода. Дори и чаените торбички да не са изрично определени като „пластични“, някои производители използват малки количества пластика, за да заздравят фибрите и в хартиените пликчета. Изследователите смятат, че чаените торбички отделят толкова много микропластмаса, тъй като PET се нагрява почти до точката на кипене.

Във втората част от това изследване учените излагат водни бълхи (Daphnia magna) на вода, съдържаща различна концентрация на микропластмаса. Животинките не умират, но започват да проявяват анатомични и поведенчески промени, които подсказват, че микропластмасата има токсичен ефект върху тях.

Потенциалните ѝ ефекти върху човешкото здраве са все още неизвестни. Наскоро Световната здравна организация заяви, че микропластмасата в питейната вода вероятно няма да навреди на телата ни. Заключението им обаче е направено на „базата на ограничената информация, с която разполагаме“.

„До ден днешен не е ясно какви здравословни ефекти оказва върху човешкото тяло консумацията на микропластмаса и нанопластика; почти смъртоносните ефекти, наблюдавани в настоящото изследване (и при други организми като водорасли, планктони, риби, мишки), показват, че съществува потенциален риск както за околната среда, така и за човешкото здраве“, пишат изследователите.

Микропластмасата е навсякъде – от дъждовната вода в Америка до арктическия сняг. Най-вероятно в храносмилателната ни система вече са попаднали подобни частици, дори и да не пиете подобен чай. Изследване, проведено по-рано тази година, откри, че средностатистическият американец консумира по 74 000 микропластмасови частици всяка година. Друго проучване пък достигна до заключението, че в човешките изпражнения е пълно с микропластмаса.

Източник: Environmental Science & Technology и obekti.bg