Чешмата капе, щорите са развалени, а и тоалетното казанче не е в ред: ако има някакви домашни проблеми, наемателите могат да се обърнат към хазаина си за помощ. Но кой трябва да извика майстора - и кой в крайна сметка плаща? Отговорите на тези въпроси редовно пораждат спорове, понеже и един малък ремонт може да излезе доста скъп. "Затова наемателите е добре да си прегледат още веднъж договора", препоръчва Улрих Роперц от германския Съюз на наемателите. В съвсем не всеки договор има достатъчно ясно описани задължения и при това положение наемателите не би трябвало да плащат нито цент. Все пак - какво и кога би трябвало да се поеме от тях?
Ако в едно наето жилище се стигне до повреди или щети, разходите по тях трябва да се поемат от наемодателя - той е длъжен да поддържа жилището в добър вид, отбелязва "Зюддойче Цайтунг". Но и наемателят има задължения - ако става дума за по-дребни ремонти. Принципно в договора за наема се регламентира това, че наемателят трябва сам да се справя с малките повреди - като например с капещата чешма. Но ако в договора не е записано нищо подобно, наемодателят поема всичко.
Горна граница: 120 евро за ремонт
Коя повреда е малка? И коя е голяма? Малки са щетите, които не надхвърлят 120 евро. Това е и границата, която е приета от повечето съдилища в Германия (споровете между хазаи и наематели в редица случаи стигат до съда), посочва "Зюддойче Цайтунг".
В договора за наем трябва да е определена и горна граница за годишните разходи за малките ремонти, които наемателят поема. Той не бива да се претоварва, ако ремонтите изведнъж зачестят, подчертава специализираното издание за наематели "Митер Цайтунг". Затова в днешно време за приемлива горна граница се приема между 6% и 8% процента от годишния наем. Ако например месечният наем възлиза на 1000 евро бруто, то разходите за ремонти, поемани от наемателя, не бива да надхвърлят 720 евро на година, смятат от Съюза на наемателите. В случай че договорът за наем не съдържа конкретни формулировки, а фрази от рода на "Наемателят поема всички разходи за дребните ремонти", то тогава той е освободен от всякакви ангажименти, защото подобни общи формулировки не са допустими.
Дребните ремонти от своя страна трябва да са свързани с тези части от наетото жилище, които са обект на пряко и често използване от страна на наемателя и затова се износват и развалят по-бързо. Сред тях са елементите от електрическата инсталация, газовата уредба и водопровода, части от кухненското обзавеждане, бравите на прозорци и врати. Но и тук важи правилото за горната граница на разноските, посочена в договора за наем. Не във всеки случай обаче наемателят е длъжен сам до поправи повредата, сочат различни съдебни решения. Извън неговите ангажименти е, например, поправката на проточен бойлер, на тръбите за газ или вода, отстраняването на щети по огледала и осветителни тела, обновяването на силиконови фуги или пък ремонтът на тоалетното казанче.
Кой търси майстори?
"Митер Цайтунг" посочва, че наемателят не може да бъде задължен да участва в по-големите ремонти със суми до 120 евро. Те се поемат изцяло от собственика на жилището или къщата. Що се отнася до дребните ремонти, наемателят е длъжен да поеме разходите за тях, но не и да ги извършва лично. Работата може да бъде възложена на специалист. А за ангажирането на такъв се грижи наемодателят.
