редседателят на Долната камара на британския парламент Джон Бъркоу подаде оставка след 10 години на този пост. Той беше не просто човек, който следи за спазването на дневния ред и добрия тон в изказванията. Той се грижеше и за това: правата на парламентаристите да не бъдат орязани и пометени от свръхмощното правителство. Парламентът му дължи благодарност. Десните консерватори обаче искаха да му отмъстят и с лека ръка захвърлиха една утвърдена традиция - да не се издига алтернативен кандидат срещу говорителя на парламента в неговия избирателен окръг. С оттеглянето си Джон Бъркоу на практика изпревари замисляния от тях ход да го изхвърлят.

"Опасно е, че ние сами орязваме силата на парламента", заяви Бъркоу преди депутатите да излязат в разпоредената от премиера Джонсън принудителна ваканция от пет седмици.

Но онзи, към когото най-вече е адресирано това предупреждение, упорито си запушва ушите. Борис Джонсън явно би предпочел да управлява по маниера на автократите в Турция, Русия или някъде другаде, без да има защо да се съобразява с намесата на парламентаристите.

Униженията на Борис Джонсън

В Уестминстър от седмици насам се издигат протестни плакати с надпис "Предатели на народа". Перфидният език на тези плакати е взет назаем от десния булеварден печат, който в съюз с премиера се опитва да внуши на гражданите, че парламентът представлява някаква говорилня, от която няма никаква полза и в която само се губи време, вместо максимално бързо да бъде приложен твърд Брекзит. Да унижава депутатите, да ги нарича "слабоумни" и "колебливи пъзльовци" вече спада към обичайния репертоар на Борис Джонсън.

С това той просто посича корените на парламентарната демокрация. Защото депутатите не са просто изпълнители на преобладаващото мнение в своите избирателни окръзи. Съвестта им ги задължава да служат по най-добрия начин на общото благо и на гражданите.

Тъкмо това се опитаха да направят депутатите в Долната камара - да спрат "твърдия" Брекзит в последна минута с помощта на закон. Много от тях навярно са подценили трудностите, свързани с излизането на Великобритания от ЕС, когато са гласували за неговото провеждане преди повече от две години.

Но това намерение се оказа толкова отровно, че междувременно разяжда отвътре цялата британска политика. А усилията на членовете на парламента да предотвратят икономическия и политически срив на страната, биват възнаградени с обиди и заплахи за убийство, които ги заливат от социалните медии.

Парламентът е безсилен

Великобритания винаги се е гордеела с дълголетието на своите институции, с утвърдените си традиции и дори с отчасти странните си правила. Славата ѝ като родина на една непоклатима демокрация спадаше към устоите на британския имидж. Политическото уважение, с което посрещаха страната в чужбина, се дължеше и на тази слава.

Покрай кризата с Брекзита обаче, британците се разделиха с репутацията си на разумни хора, взимащи прагматични решения. А ужасените им съседи сега наблюдават как правителството в Лондон парализира собствените си демократични институции, вреди на имиджа им и ги затруднява във функционирането.

Депутатите в Долната камара сега ще излязат в принудителна почивка и ще бездействат почти до самата дата за Брекзита. Те опитаха всичко възможно, за да вържат ръцете на Борис Джонсън. Не е сигурно обаче дали новият закон, забраняващ т.нар. "твърд" Брекзит (без сделка), ще се окаже достатъчно силен, за да блокира премиера.

Преди всичко обаче сега парламентът е просто безсилен, той е избутан в глуха линия. През следващите седмици Борис Джонсън може да прави каквото си поиска, защото в момента липсва какъвто и да било демократичен контрол. А с премиер като него, който води открито разрушителна политика, това е повече от опасно.