Очарованието на английската провинция е неописуемо – спиращи дъха гледки, старинни тесни улички, с автентична каменна архитектура и китни къщи с интериори от филмов декор. Преди Втората световна война аристократичните семейства на Британските острови поддържат големи поземлени имоти, в които са разположени, освен имения, невероятни паркове и частни села. Днес в Обединеното кралство са останали не повече от дузина такива селища. Някои от частните села са се развили като туристически дестинации, други все още се обитават от наследниците на аристократичните родове и са запазили традициите и духа на Стара Англия.

Кловели

Кловели /Clovelly/е малко селце в графство Девън, Югозападна Англия. От XIX век насам е било собственост  на три фамилии, като  една от тях го притежава до днес. Това е семейство Хамлин /Hamlyn/, които управляват от 1738 г., а наледникът им Джон Роус /John Rous/ се грижи за днешен Кловели. Разположено на бреговете на Бристолския канал, риболовът и търговията с варовик и въглища са били основни дейности на жителите му от векове. От миналото са оцелели и поддържани и калдъръмени стръмни улички,  спускащи се към малкото пристанище, с бели спретнати къщички и цветни лехи отпред.

Днес основен поминък за Кловели е туризмът. За да влезете в селцето ви е нужен билет с цена   за възрастни £7.75 /включва паркинг, вход за два музея и Clovelly Court Gardens/. Със средствата се поддържат инфраструктурата, къщите, магазините и обществените пространства. Дестинацията се радва на хиляди посетители и ако ви се иска да останете за по-дълго време, има уютни хостели и автентични английски пъбове. Жителите явно са любители на еко философията, защото в него не се движат автомобили и други моторни превозни средства, а често се използват магарета или шейни за превоз на товар и стоки.

Джон Роус, освен че управлява, също проучва и бъдещите наематели, като се опитва да държи селото живо – насърчава млади семейства да купуват имоти в него, с предупреждението, че поддържането е скъпо, тъй като трябва да се запази традиционният облик на къщите.  А когато в интервю за британски вестник го питат дали когато се разхожда из Кловели се чувства като феодал, той закачливо отговаря, че по-скоро оглежда имотите и си записва кое е следващото нещо, което има нужда от ремонт.

Линкенхолт

Линкенхолт /Linkenholt/ е селце в Хампшир, район известен с красивата си природа. Селото е в район с изключителна природна красота. Линкенхолт включва имот от 8100 дка, в който е разположено имение, 21 вили и къщи, 6000 дка земеделска земя, 1800 акра гори, селски магазин, ковачница и игрище за крикет.

През 2009 г. , селището  Линкенхолт сменя своя собственик. Купува го притежателят на веригата за дрехи H&M – шведският милиардер Stefan Persson срещу 25 милиона паунда. От стотици години никой не притежава земя или къща, всички живеят под наем в селото. Продажбата предизвиква негодувание – жителите се страхуват, че могат да изгубят домовете си, но досега няма данни това да се е случило. Не се е случвало и преди, въпреки че селото е сменяло стопанина си повече от 10 пъти. Всеки собственик се е любувал на живопистните пейзажи на Линкенхолт и се е опитвал да запази на неговото уникално „усещане за отдалеченост и спокойствие“. Къщите се поддържат и ремонтират с помощта на благотворителна организация и се отдават под наем, а имението се предлага като място за отдих, почивка и ваканция.

Четъл

В своя статия DailyMail описва Четъл /Chettle/ като перфектното село – в него няма престъпност, има пълна заетост, ниски наемни цени на жилища и е частно владение.

От средата на XIX в. родът Бурк /Bourke/ притежава това място и никой от жителите не иска да промени това. Престъпността е ниска, защото всички се познават и освен това задружно се пазят от външни набези. В цялата област само Чатъл има магазин и пощенски клон. В селата в Обединеното кралство е започнал процес на обезлюдяване – в тях живеят предимно пенсионери, а младите семейства ги ползват за вила през уикенда. За разлика от тях, Чатъл процъфтява. Когато интревюират желаещите да се заселят, Бурк приемат тези, които работят във фермите, магазина или хотела на селото с приоритет, а след тях – тези, чиито прародители са живели в Чатъл, и семействата с деца. Наричат го форма на социален инженеринг – стремежът да задържат хората да живеят и работят в селото и да се създаде общност, а не само да го ползват като място за ваканции.

Виждаме, че интересите на собственика и на жителите могат не само да съвпадат, но и да са в полезна синергия. Създадените от стопаните собствени правила и регулации, са доброволно  следвани от жители и посетители. Собствениците избират начините за използване на средствата събрани от таксите за посещение или наеми, много често за поддръжане на общите части и къщите. Дори се оказва, че частните собственици имат по-добър подход към  проблема с обезлюдяването на селата, отколкото натоварените с политическа власт. Тази форма на съществуване не е нова за обществото и примери като тези ни показват, че може да бъде успешно реализирана и в XXI век, често по-успешно от масовия модел.

източник:ekipbg.com