Да започнем с добрата новина: мигрантите, потърсили незаконно убежище в Европа през миналата година, са били 150 хил. – спад от 92% спрямо 2015 г. Цифрите сочат, че европейската мигрантска криза е приключила, пише Bloomberg. В политически аспект обаче въпросът си остава многолик. Преди изборите за европейски парламент в края на месеца популистите претендират, че европейските общества са под обсада, като същевременно блокират усилията за постигане на общоевропейска политика по проблема. В момент, когато свиващото се население на Стария континент заплашва растежа, антиимигрантската реторика на крайната десница е колкото цинична, толкова и икономически пагубна.
Зa да се победи това говорене, европейските лидери трябва да демонстрират, че могат да предотвратят хаотичните изблици на човешки трафик, като този, който заля Европа през 2015 г., и да представят аргументи за приемане на новодошлите организирано. Това означава всеобхватна и споделена стратегия за осигуряване на европейските граници, реформиране на системата за даване на убежище и отваряне на нови пътища за легална имиграция.
В областта на граничния контрол ЕС постигна видим прогрес. Европейската комисия предложи увеличение на бюджета на Европейската агенция за граничен контрол до 11,3 млрд. евро за шестте години от 2021 нататък, което неколкократно надвишава отделените 320 млн. евро за тази година.
Това е обещаващо, но агенцията се нуждае от повече правомощия и подкрепа от страните членки, за да функционира ефективно. ЕК възнамерява да увеличи персонала на агенцията до 10 хил. през следващата година, но тепърва трябва да убеди правителствата да осигурят персонал и да възприемат общи обучителни стандарти. Служителите на агенцията също така трябва да имат наднационални правомощия, като патрулиране по границите и проверки за самоличност на мигрантите.
Ако не разполага с адекватни сили за патрулиране по границите, ЕС ще се окаже неподготвен при следваща криза. Правилата на съюза за даване на убежище също трябва да се рационализират чрез обща система за разпределение на мигрантите, вместо те да остават там откъдето са влезли. Така граничните страни като Италия и Испания няма да носят непропорционално товара от осигуряването на подслон и обгрижването на мигрантите.
Ако популистките правителства, като тези в Унгария и Полша, откажат да поемат своя дял, ЕС трябва да продължи без тях. Френският президент Еманюел Макрон намекна за изключване на двете държави от Шенгенската зона, ако те откажат да приемат мигранти. Макар че такава стъпка е малко вероятна, ЕС не трябва да се въздържа да налага санкции при съпротива от популистите. Например, съюзът може да обвърже структурните фондове с придържането към общата политика за даване на убежище.
На фона на всяването на страхове относно мигрантите по-умерените гласове трябва да подчертаят дългосрочния интерес на Европа от привличането на работници от останалия свят. Процесът на предоставане на Синя карта – програма, позволяваща на квалифицирани работници да работят във всяка страна от ЕС без Великобритания, Дания и Ирландия – трябва да бъде опростен. Брюксел трябва да финансира двустранни партньорства на страни членки с такива извън съюза, с цел сертифициране на работници, които могат да запълнят важни ниши на трудовия пазар.
За да могат да убедят избирателите в ползите от плурализама, либералите трябва да са наясно и с неговите ограничения. ЕС трябва да ускори асимилацията на мигрантите в приемащите страни чрез повече средства за интеграция и езиково обучение. Съюзът трябва и да вложи много повече дипломатически усилия в подписването на споразумения с държави от Африка и Близкия Изток за връщането и защитата на мигранти, чиито молби за убежище са били отхвърлени.
Ксенофобската реторика на десните популисти е опасна и саморазрушителна. Тя обаче черпи от основателното обществено безпокойство относно скоростта на социалната промяна. Защитниците на европейския проект трябва да застанат зад един по-организиран и мащабен отговор на незаконната миграция, докато същевременно създадат нови начини за мигрантите да допринесат за бъдещето на Европа.