На 6 май се навършват 25 години от официалното откриване на тунела под Ламанша – едно чудо на инженерната мисъл и строителната гениалност, станало възможно благодарение на различни държави и много, много пари. Четвърт век ни дели от деня, в който тогавашният френски президент Франсоа Митеран и британската кралица Елизабет Втора прерязват лентата на новия тунел, а днес той е естествена връзка между континентална Европа и Острова.
По този повод, а и след 25 години насищане на новините с темата за тунела, днес се замисляме какво е най-интересното за това постижение на предприемаческия дух на Стария свят.
Тунелът под Ламанша е дълъг малко над 50 км, което днес му определя скромното 13 място в глобален план и 4 място по дължина на тунелите, използване за преминаване на влакове. И все пак той се отличава с най-дългата подморска част на света (38 км).
Проектът струвал 4,65 милиарда в британски лири (равняващи се на 12 милиарда днес), т.е. 80% по-скъпо от предварително очакваното. Построен е за шест години – от 1988 до 1994 година.
Тунелът под Ламанша е признат от архитектите за едно от съвременните Седем чудеса на света, заедно с Емпайър стейт билдинг, язовирът Итайпу в Южна Америка, CN Tower в Торонто, Панамския канал, холандските диги на Северно море и моста Голдън гейт в Сан Франциско.
Първото предложение за построяване на тунел под Ламанша идва от Албер Матийо – френски инженер. Идеята включвала изкуствен остров по средата на трасето за смяна на конете – движещата транспортна сила през ХІХ век. По-нататък предложение за инженерното съоръжение са представяни на Наполеон Трети през 1856 г. и на Уилям Гладстон през 1865 г., а Дейвид Лойд Джордж лансира идеята на Парижката мирна конференция през 1919 година.
13 000 души работят по строежа на тунела в най-напрегнатия момент. Десет от тях намират смъртта си на строежа.
Англичанинът Греъм Фаг и французинът Филип Козет са първите, които се срещат на пробива на тунела през 1990 година. Не се срещат точно по средата, защото британците изграждан по-дългата половина.
Средната дълбочина на тунела е 50 метра под морското дъно, а най-ниската е 75 метра под него.
Всъщност тунелите са три там долу – два железопътни и малък обслужващ за употреба в спешни случаи.
11 пробивни машини са изхабени за пробиването на тунела под Ламанша. Заедно те тежат 12 000 тона (повече от Айфеловата кула), като всяка има дължина равняваща се на две футболни игрища.
Средно 60 000 пътници преминават през тунела всеки ден, заедно с 6400 камиона, 140 автобуса и 7300 автомобила.
Три пожара стават в тунела – през 1996 г., 2006 г. и 2012 г. – и са достатъчно сериозно, за да доведат до затварянето на съоръжението за известен период. Най-поразяващият е този от 18 ноември 1996 г. повредил 500 метра от тунела, засегнал функционирането ме за 6 месеца. Сега тунелът има инсталирана пожарогасителна система.
В Тунела под Ламанша са регистрирани и блокирания на влакове. На 18 декември 2009 г. пет влака на компанията Eurostar се развалят, като блокират долу 2000 пътници за 16 часа, без ток, а много от тях - без храна и вода.
През 2012 г. през тунела преминава и олимпийският огън на път за града-домакин Лондон.
Влаковите композиции са дълги 775 метра – почти колкото 8 футболни игрища.
Обшивката на тунела е изградена така, че да издържи 120 години.
За преминаване на тунела обикновено отиват около 35 минути.
Откакто през 2000 г. е са въведени правила за превоз на животни, повече от 2 милиона кучета и котки са транспортирани през тунела под Ламанша.
Британската кралица Елизабет Втора и френският президент Франсоа Митеран откриват тунела официално на 6 май 1994 година. Кралската свита пътува от гара Ватерлоо в Лондон до Кале във Франция със скорост от близо 130 км в час, а френският президентски тим ги изпреварва от Париж до брега, благодарение на скоростен влак, движещ се със 300 км в час.
За да участва в Тур дьо Франс през 2014 г., който стартира в Лийдс, Англия, и финишира в Париж, британският колоездач Крис Фрум минава през обслужващия тунел и става първият извършил този „подвиг“. Съвсем не спазил ограничението за скорост, като на моменти с над 60 км в час.
Тунелът под Ламанша е сцена на страховитата телевизионна драма със заглавие „Тунелът“, в която английски и френски детективи търсят сериен убиец, оставил разчленени трупове на мъж и жена в двата края на съоръжението.
По-приятното приложение на тунела обаче е, че 12 милиона рози, се доставят през тръбата всяка година на Свети Валентин.
26% от стоковата търговия между Великобритания и континентална Европа минава през Тунела под Ламанша всяка година…
Предстоящият Брекзит е едно от нещата, което със сигурност ще застраши огромната роля, която тунелът под Ламанша играе като транспортно, но и икономическо съоръжение. И ако раздялата между ЕС и Великобритания е мрачно събитие, то поне остава успокоението ча тунелът ще остане символ на здравата връзка между Континента и Острова.
Източник: standartnews.com/
