Джак Еридън е частен детектив. Белокос пънкар с черни бакенбарди и очила с червени стъкла, който живее в не-чак-толкова далечното бъдеще. Клиентите му обаче не са наясно с това, което се крие зад този външен вид – голямата тайна на Джак е, че запазва човешкия си вид само и единствено благодарение на специална ръкавица. Свали ли я, той се превръща в масивен демон със синя кожа, който безпроблемно може да "разрешава" случаи чрез късането на крайници...

Персонажът Джак Еридън и неговото синьо алтер его – демонът Абадон, са българско творение. Оживяват под молива на художника Константин Витков-Титис.

Срещаме се с него в един хладен априлски следобед, когато на път към книжарниците вече е втората му графична новела "Jack Eridon: Вуду" - над 120-страници история в картини, която забърква Джак със сили, не по-малко странни от неговите.

"Винаги съм харесвал мрачни истории с повече хорър елементи", обяснява Титис за идеята да вкара вуду в новия си комикс. Харесва и зомбитата, които от десетилетия имат важно място в поп културата, и така тази негова страст намира място в новия му проект.

Другите му интереси – като японската култура, рицарите тевтонци и фантастиката например – вече са били вдъхновение за света на Джак Еридън още от първата графична новела – "Jack Eridon: Крадецът на спомени" (2018, изд. "Студио Арт Лайн").

Дори с оглед на популярността на комиксовите филми и в България, да достигнеш до втора история с авторски комикс персонаж, създаден у нас, звучи необичайно. Титис обаче успява.

42-годишният художник е роден в Пловдив, а днес живее в София. Завършил е "Анимационно кино и режисура" в Нов български университет. Работил е по сторибордовете за много американски филмови продукции, в това число Conan, Automata, Day of the Dead, The Expendables и др.

Сториборд е онзи процес, при който сценарият на филма оживява първо в скици, за да се добие представа как ще бъдат заснети сцените. Именно тази работа позволява на Константин да се научи на "хубав визуален език". Нещо, което по-късно му помага с работата по собствения му комикс.

"Много хора си мислят, че комиксът е много близък до литературата. Това е така, но и не е така, защото това е визуално изкуство. Ако четеш книга за Батман, си представяш Батман по какъвто начин искаш. Обаче всеки знае как изглежда Батман - това вече е наложено визуално. Това не е литература, която да остави нещо на твоето въображение. Това е налагане на изображение, визуален разказ."

Дори сега Титис продължава да работи по американски продукции, като се занимава и с анимация и реклама – други две дейности, близки до сърцето му. В биографията му място намира и режисурата на музикален клип – на песента Dance for Tomorrow на бандата Stop The Schizo.

А въпреки интереса му към комиксите, отнема му време, преди да се осмели да създаде свой собствен проект.

От японската анимация до курсовете по рисуване

Пътят към създаването на български комиксов герой започва отдавна – още в детството на Титис, което определя и кариерното му развитие. Първият му досег с анимацията като изкуство се случва в Сирия, където баща му за кратко работи като лекар.

Константин прекарва 3 години в страната и там открива японската анимация Grendizer – история за битки между гигантски роботи. По това време популярни са и дъвките с картинки, които се подреждат така, че децата сами да си оформят комикси. Титис си спомня как е изхвърлял дъвките през прозореца, фокусиран само върху картинките и желанието да ги нареди.

Този интерес се развива, когато семейството се връща в България. Спомня си за турските дъвки с картинки на Човека-паяк (Spider-man), срещани често по стрелбищата в страната. Смее се, когато разказва как години по-късно открил комикса, нарисуван от легендарния художник Джон Ромита, от който турската компания е "рязала" картинки за дъвките.

Влечението към комиксовите герои се засилва, когато приятели на родителите му започват да изпращат комикси от Италия и Великобритания. Нещо, което през 80-те лесно превръща Константин в "крал на махалата".

"Получаваш една или две книжки в годината и започваш да гледаш всеки кадър по един час всеки ден, защото няма откъде да си купиш други. Спомням си един "Тор" на немски, който съм гледал два месеца, лягал съм с него, пазил съм го от прах. Имах един "Човек-паяк", от който бях прерисувал всяка поза на героя, без да мога да рисувам."

Така освен с историите от българското "Дъга" и френското "Пиф", Константин се запознава и с персонажи като Капитан Америка, Wolverine (Върколакът от X-Men), Спайдър-мен, Батман и др.

В един момент баща му осъзнава, че тази страст няма да угасне и го записва на уроци по рисуване.

"Там започнах да рисувам графика, живопис, да изучавам скулптура… Да уча и доста скучни неща, за да стигна до това да започна да правя онова, което искам, свободно. Но не може да се мине без тези. Няма как човек, който не познава основата, да направи комикс."

В началото се опитва да копира едно към едно всеки автор, който харесва, и сам признава, че това е много грешно. Хубавото е, че по този начин всеки млад художник трупа много знания и подход, що се отнася до действията на ръката и мисълта. С времето успява да изгради свой собствен стил, а трупа и други умения от останалите си занимания, най-вече киното, които да му помогнат, когато дойде големият момент.

"Раждането" на Джак

Един ден започва да нахвърля различни свои идеи за персонажи, но без да ги развива. Някъде сред тях място намира и образ персонаж, който ще се превърне в Джак Еридън – герой с бяла коса, очила и бакенбарди, който към онзи етап все още няма история.

Когато Титис започва да работи повече като фрийлансър, решава, че е дошъл моментът да създаде нещо свое. Отваря няколкото папки с идеи, които има, и веднага харесва тази с Джак. Започва да го разработва сериозно – история, среда, персонажи, структура...

Така се появява и другата страна на белокосия пънкар – демонът Абадон, в който детективът се превръща, когато свали ръкавицата си.

"Винаги ми е харесвала историята за д-р Джекил и мистър Хайд. Впоследствие харесах Хълк. Много пъти съм си мечтал като ме засече някоя кола, да я обърна", обяснява Константин за дуализма на собствения си персонаж.

Титис харесва идеята, че всеки човек има две страни и ние често не подозираме за едната. Той самият обаче е съумял да се научи да контролира своите емоции като помощта за това е дошла бойните изкуства. Преди се е занимавал с айкидо и джу-джицу, но когато открива школата "Иайдо Клуб София" открива и иайдо – боен стил със самурайски меч. За един "болен фен" на режисьора Акира Куросава, както сам се определя, това е сбъдната мечта.

"Оказа се едно много прецизно, бавно развиващо се в теб изкуство. Там не можеш да станеш много добър изведнъж. Изискват се много упорство, практика и търпение. Това ми помогна много за рисуването. Сравняват иайдо с полирането на диамант - започнах повече да обръщам внимание на детайл, да не бързам, да се замислям какво правя, да го развивам спокойно без да се ядосвам. Станах по-спокоен и като човек – в очакванията и в действията."

Как се създава графична новела?

Самият процес по създаване на графичната новела "Jack Eridon: Крадецът на спомени" обаче не е никак лесен, още повече, че създаването на комикси е нещо, което няма къде да бъде научено в България.  Обляга се не само на чуждия опит, но и на най-важното, когато създаваш какъвто и да е творчески продукт:

"Исках да направя комикс, който на мен ще ми хареса, който аз бих искал да прочета."

Титис първо решава какви ще са средата и времето – иска действието да се развива в бъдещето, да има някакъв дистопичен, постапокалиптичен момент. Така се ражда градът Мегаполис 6, където се ситуира действието на графичните новели.

След това Титис грубо нахвърля историята, за да му служи тя като отправна точка. След главния персонаж измисля и останалите – как са ангажирани с историята, как влияят един на друг и пр. и нахвърля скиците им.

Когато има груба представя "кой", "какво" и "как", започва да пише опростен сценарий, който преглежда няколко пъти,  преди да се заеме с по-подробния вариант. Обяснява, че сценарият на комикса изглежда досущ като този на филм – с описание на мястото, действията на персонажите и техните реплики.

Следва разкадровката, за да се види как написаното се развива като визуална история. Т.е. какво ще има във всеки един от панелите, които изграждат страниците на комикса. Досущ като сториборда, с който Титис се занимава в киното.

След като комиксът е скициран в много груба форма, Титис поправя онова, което не му харесва. Едва тогава започва финалния вариант. Рисува всяка страница с моливи, а след това минава отново всичко с туш.

Според него е много важно художникът "да свали нивото", т.е. да не рисува на върха на възможностите си. Причината е, че когато работиш по комикс, трябва да имаш предвид колко много панели ти предстои да нарисуваш. Ако се престараеш на първите няколко, нивото на следващите ще започне да пада.

Накрая идва ред на цветовете. Те са единственото, по което Титис не е работил нито в "Jack Eridon: Крадецът на спомени", нито в продължението "Jack Eridon: Вуду", просто защото така създаването на един комикс би му отнела 2 години.

Тук се включва неговата приятелка - Соня Анастасова, която също е художник. Въпреки притесненията на Константин да сподели работата по комикса с някого, Соня, която го познава добре, бързо усеща какво иска той.

"Когато видях първата страница казах "ОК, продължавай нататък", разказва Титис, видимо доволен, че не трябва да се занимава и с цветовете.

Следва запълване на текста на репликите, рисуване на корица и графичната новела е готова. Всеки комикс обаче трябва да бъде издаден, а не са много издателствата у нас, които имат интерес към този тип визуално изкуство.

Тук идва ролята на Христо Коцев от издателство "Студио Арт Лайн". Титис го познава покрай магазина му, от който няколко години по-рано започнал да попълва мащабната си колекция от комикси и фигурки (над 1000). Постепенно двамата се сприятеляват и Титис разбира, че Коцев обича нещата, които внася у нас, и още по-важното – има желанието да издава комикси на българския пазар.

След "Jack Eridon: Крадецът на спомени" идва и чернобялата странична история (т.нар. спиноф) "Jack Eridon: Песен за Зигфрид" (2018). Тя се фокусира върху миналото на Зигфрид – рицар от Ордена на мъртвата ръка, който се опитва да унищожи демона Абадон (а с него и самия Джак). Макар Титис да пише сценария за "Песен за Зигфрид", спинофът е нарисуван от друг художник – Тодор Христов. Константин освен това се съгласява Тодор да направи разкадровката на сценария и, подобно на случая със Соня, веднага одобрява подхода му и му се доверява.

По света и у нас

"Джак е чиста форма забавление, не искам да е някаква мрачна арт история. От това ми е дошло до гуша", казва Титис.

Графичната новела обаче се оказва не само забавна, но и стойностна, защото създаденият от българин комикс герой успява да пробие и отвъд границите на България. Освен очевидните качества на идеята, издателите от "Студио Артлайн" полагат сериозни усилия историята на Джак да достигне и до чуждестранни читатели. Всичко това в крайна сметка се увенчава с успех.

Най-големият дистрибутор на комикси в САЩ Diamond Comic е добавил английската версия на "Jack Eridon: Крадецът на спомени" в каталога си и от месец май читатели в Щатите ще могат да се запознаят с Еридън и неговата тъмна половина.

В това няма нищо странно – светът, който Титис е създал за графичната си новела, и персонажите, които го населяват, са универсално достъпни за любители на комиксите без значение от тяхната националност. Това им качество повишава шансовете за успех на "Крадецът на спомени" и нейните продължения и спинофи и на чужди пазари.

Колкото до България, Титис сякаш е изненадан от топлия прием за своя труд. Други художници и творци споделят с него професионалните си и конкретни мнения за първата графична новела. Сред отзивите има много такива, които няма как да бъдат дадени от хора без понятие от този вид изкуство.

Това го кара да мисли, че у нас все пак има комикс култура. Както хора, които търсят и четат комикси (били те чуждоезични или български), така и други художници, които създават свои собствени стойностни визуални истории - като Пенко Гелев и Сотир Гелев, Евгени Йорданов, Satanasov…

А според Константин големите филмови продукции, създадени по комикси, също помагат за популяризирането на този вид изкуство и у нас.

Той самият очевидно има желание да напише и нарисува и трета история с детектива демон. Що се отнася до обещания и срокове за следваща графична новела, той обаче е по-скоро предпазлив. Но почитателите на комиксите у нас нямат причина да са недоволни - все пак "Jack Eridon: Вуду" тъкмо се появи из книжарниците.

Източник: webcafe.bg