Още не е ясно при какви условия Великобритания ще напусне ЕС. "Твърдият" Брекзит обаче става все по-вероятен. А това плаши фермерите в Ирландия. Ако няма сделка, страната ни ще запустее, смятат някои от тях. Ето защо:
За Джо Брейди земеделието и животновъдството са семейна традиция, чието начало датира от поне 1725 година. "От тогава са най-старите записки в рода ни, които свидетелстват за това", казва Брейди. След толкова столетия, през които фермата се е предавала от поколение на поколение, човек лесно може да се досети, че тук става дума за нещо повече от бизнес.
Ирландското говеждо месо е известно по цял свят. 90% от продукцията се изнася в чужбина. Сега обаче тъмният буреносен облак Брекзит хвърля застрашителна сянка върху ирландското селско стопанство. Защото почти половината (46%) от ирландското говеждо месо се изнася във Великобритания, което носи приходи в размер на 1,5 милиарда евро.
Ще става все по-трудно
"Твърдият" Брекзит става все по-вероятен и това сериозно безпокои фермери като Джо Брейди. "Ако се стигне до т.нар. твърд Брекзит и изнасяното месо във Великобритания трябва да бъде обмитявано според правилата на Световната търговска организация, тогава с месопроизводството в тази страна е свършено", опасява се той.
Фермите като тази на Брейди са силно зависими от конюнктурата. В тях целогодишно се раждат телета, които биват отглеждани по широките поляни. Когато пораснат, животните се продават на месопреработвателните фирми, които пласират месото на пазара. Десетилетия наред европейските аграрни субсидии и общата аграрна политика на ЕС помагаха за оцеляването на средноголемите животновъди в Ирландия. Въпреки финансовите инжекции обаче, много ирландски фермери все още са принудени да извършват и други дейности, за да имат и алтернативни финансови източници. Отглеждането на говедата съгласно високите стандарти за качество на ирландската месна индустрия излиза скъпо. Освен това цената за говеждото месо, която получават фермерите, е доста променлива. Така че те винаги трябва да си правят тънка сметка.
Мляко вместо месо?
Ирландските фермери са свикнали да живеят с вечно променящите се цени на говеждото месо. Но продължаващият вече почти три години спор около Брекзита доведе до несигурност, каквато и Брейди не е преживявал. Той смята, че ако британците напуснат ЕС без сделка, за производството на месо няма да има никакво бъдеще. "Бизнесът ще стане изключително труден", казва той. Затова Брейди се замисля дали да не започне отново да произвежда мляко. Нещо, което не е правил от години.
На 40 километра югоизточно от фермата на Джо Брейди се намира село Мойнълти. Тук почвата е по-плодородна. През последните години няколко разочаровани фермери от Мойнълти решават да се откажат от месопроизводството и започват да инвестират в млечната промишленост. Един от тях е Шон Гилзинън. Миналата година той е инвестирал голяма сума в автоматична система за доене. Досега той се е занимавал едновременно с производство на месо, мляко и зеленчуци. Но в бъдеще ще се концентрира само върху производството на мляко. Според него, производството на говеждо месо в Ирландия и сега излиза твърде скъпо, за да носи печалба. "Производството не е ефикасно. Твърде скъпо е. Ако вложиш парите си в банка, можеш да извадиш по-голяма печалба, отколкото ако разчиташ на ферма", казва той.
Краят на една дългогодишна традиция
Брекзитът плаши ирландските фермери. Той ще окаже силно влияние на местния пазар на млечни продукти, част от който е и световноизвестният призводител на масло "Kerrygold". Цялата аграрна структура на страната е застрашена, смятат фермерите. "Вече виждам една запустяла страна", казва Джо Брейди. "Това ли е бъдещето ни - да тръгнем по американския път? Където всичко се концентрира в огромни аграрни концерни и където няма място за човешко съжителство?", казва Шон Гилзинън.
"Много фермери в региона са сериозно загрижени", споделя председателката на местната секция на Ирландската асоциация на фермерите Лиз Ормистън. "Говедовъдите са разочаровани", казва тя. И допълва, че вече е наблюдавала подобно развитие в САЩ, където много фермери са фалирали и са разпродали земите си. "Била съм там през 1981, 1998 и 2017. С времето ставаше все по-трудно за животновъдите. Мъчно ми беше да наблюдавам как земята запустява и сградите се рушат. Същото може да се случи и тук", заключава тя.
Източник: dw.com
