Почти всеки трети българин си е вадил хляба в  друга страна от Евросъюза или пък разчита на роднина, който работи навън. Половината им близки се надяват да ги последват. Ромите пък имат най-висок процент гурбетчии.

За да дочакаме масово завръщане на нашенци от чужбина пък средната заплата у нас трябва да стигне 1500 лева. Това сочат данни от последното проучване на агенция "Афис".

Ето и как отговарят анкетираните на въпросите в допитването:

Вие лично или друг член на Вашето домакинство работили ли сте през последните 5 години в страни от Европейския съюз?

Да, един – 18,9%
Да, двама – 6,8%
Да, трима – 1,7%
Да, четирима – 1,3%
Да, повече от четирима – 0,3%
Не – 67,6%
Без отговор – 3,4%
От това следва, че сумарно близо една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар, коментират автоrите на проучването.

Над половината (53%) от тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, възнамеряват да емигрират там за постоянно (27%) или временно (26%). При онези с двама или повече такива близки, намерението да последват примера им се среща още по-често и в по-категорична форма –  61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно. 9% от всички пълнолетни български граждани лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас.

Ако хората без роднини, работещи в Европа, сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците.