Джо Камерън осъзнава, че кожата й гори, единствено когато й замирише на изгоряла плът. Тя често изгаря ръцете си на фурната, но не изпитва никаква болка, която да я предупреди да внимава.Това е така, защото тя е един от едва двамата души в света, за които е известно, че имат рядка генетична мутация.Това означава, че тя на практика не усеща болка и никога не се чувства разтревожена или изплашена.

Едва когато е на 65 г. тя осъзнава, че е различна, след като лекарите не повярвали, че нямала нужда от бокоуспокоителни след сериозна операция. Когато оперирали ръката й, лекарите я предупредили, че би трябвало да очаква да я боли след това. След като обаче не почувствала нищо, нейният анестезиолог я изпратил при специалисти генетици в Юнивърсити колидж Лондон и в Оксфордския университет. След направените тестове, те открили генни мутации, което означавало, че тя не усеща болка, за разлика от повечето хора.

Джо от Уайтбридж, Шотландия, разказва пред BBC, че лекарите не й повярвали когато им казала, че няма нужда от болкоуспокояващи след операцията. След като открили генната й мутация, Джо осъзнала, че не е просто "в невероятно добро здраве ", както самата тя смятала.

"Като погледна назад, осъзнавам, че никога не съм имала нужда от болкоуспокояващи, но ако човек няма нужда от тях не си задава въпроса защо е така. Тя си спомня, че не изпитвала болка и когато раждала: "Беше просто странно, но не изпитвах болка. Всъщност беше доста приятно." Тя не би променила нищо, но смята, че болката е важна и казва: "Има си причина за това човек да изпитва болка, тя те предупреждава"

"Би било добре да имаш предупреждение, когато нещо не е наред – не знаех, че бедрото ми си е отишло преди наистина това да се случи, физически вече не можех да ходя с моя артрит", спомня си тя. Лекарите също така смятат, че тя може да се лекува по-бързо от обикновеното. Тази конкретна комбинация от гени също така я прави разсеяна и не толкова неспокойна.

"Наричат се щастливи гени или разсеяни гени. Дразня хората с това, че през целия си живот съм щастлива и разсеяна – сега обаче имам оправдание," казва Джо. Дали е възможно гените на Джо да държат ключа към това да се помага на други хора?

Тя разказва, че наскоро претърпяла "леко пътнотранспортно произшествие" с автомобила си, но не се трогнала от това, което мнозина биха приели като притеснително изживяване. "Аз нямам адреналин. Човек трябва да разполага с това предупреждение, то е част от това да си човек, но аз не бих променила нещата каквито са сега."

Джо разказва, че другият шофьор треперел, докато тя останала спокойна през цялото време. "Аз не получавам тази реакция. Не е смелост, просто страхът при мен не идва." Учени твърдят, че е възможно по света да има още хора като нея, а изследванията в тази област да помагат и на други хора за в бъдеще.