Хубавичка каша забърка този Брекзит. Резултатите се виждат с просто око: цари хаос, сътворен от фалшиви обещания и безпомощни политици. Няма смисъл да се лутаме из гъстата мъгла от потенциални сценарии, евентуални отсрочки и пазарлъци.

Много са неизвестните в този спектакъл, но едно нещо е пределно ясно: Брекзитът ни показва нагледно какво е за нас ЕС. Там, където той е в отстъпление, както сега във Великобритания, проблемите не закъсняват. Всичко, с което вече сме свикнали, и което ни се е струвало напълно естествено - като свободните пътувания, правото сами да определяме къде да живеем и да работим, или пък свободната търговия – изведнъж става сложно и несигурно.

А Брекзитът показа колко бързо изтърканите уж приказки за ЕС като проект на мира могат да се окажат горчива истина: първата бомба вече избухна  - на границата между Република Ирландия и Северна Ирландия.

Това е неговата огромна заслуга

ЕС е бавен, понякога сякаш откъснат от реалността. Караме се помежду си за какво ли не, недоволстваме от бюрократите в Брюксел и автократите в Будапеща, но забравяме друго: ЕС е този, който ежедневно заглажда всевъзможни спорове между съседи, раздробява ги на малки частици с помощта на всевъзможни правилници и директиви, а понякога и чрез компромиси, които няма как да се харесат на всички. Но ги смила - и то по мирен и цивилизован начин. Това е голямата му заслуга.

Разбира се, ЕС трябва да се усъвършенства. Той трябва да бъде критикуван за различни неща - например за това, че се грижи твърде много за икономиката, но не прави достатъчно в социалната сфера. Включително за хората, гласували "за" Брекзит, или пък за онези, които навлякоха жълтите жилетки във Франция, за да накарат политиците да ги забележат.

Това са все предупредителни изстрели, но критиките ни към ЕС трябва да са конструктивни. Всички онези, които популистки твърдят, че сътрудничеството между европейските държави е проблемът, а не решението на нашите проблеми, са чисти шарлатани. Те си играят с нашето бъдеще и не са в състояние да изпълнят нито едно от обещанията си. Колко жалко, че сега сме принудени да преживеем тъкмо това във Великобритания – по зрелищен и крайно горчив начин.

източник:dw.com