За да се разкаже най-пълно историята на „Стамфорд Бридж” трябва да се върнем двадесет и осем години преди основаването на Челси, в година 1877. Всъщност трябва да се върнем малко по-назад за малка възстановка на случилите се събития. В средата на 60-те години на 19-ти век братята Уодъл (Джеймс и Уилям) купуват Лондон Атлетик Клуб, който първоначално се намира на пистата Лили Бридж, която е в окаяно състояние. През 1876г. братята решават да преместят клуба на ново място.
За 2899 лири те вземат под наем терен земя в близост до пистата Лили Бридж и за няколко месеца е изграден нов атлетически стадион. Теренът е леснодостъпен чрез „Фулъм роуд”. На географска карта от 18-ти век е показано притока на Темза „Станфорд Крийк”, който минава на мястото, където сега се намира жп линията зад Източната трибуна. Също така има два моста на този приток, единия е „Санфорд Бридж”, който е на „Фулъм роуд”, а другия „Станбридж”, който се намира на „Кингс роуд”.
Комбинацията от тези имена най-вероятно дава името на стадиона, като „Санфорд Бридж” (моста, който пресича жп линията и свързва „Фулъм роуд” с Кенсингтън и Челси) има най-голям роля за произхода на името.
Стадионът е официално отворен на 28-ми април 1877. За следващите 6 години съдбата му осцилира, подобно на бизнес състоянието на братята Уодъл. През 1883 те инкасират загуби от 30 хил. лири и бягат от Англия. Собствеността на стадиона е прехвърлена на г-н Стънт, който е повече фен на атлетиката, отколкото на футбола. От тук нататък на сцената излизат други двама братя Миърс, деца на заможния строителен предприемач Джоузеф Миърс.
Ейч Ай (Гюс) Миърс и Джей Ти Миърс имат план да закупят стадиона и да го превърнат от атлетически във футболен. След смъртта на Стънт през 1902г., братята откриват, че покойника е вмъкнал клауза в договора за наем на стадиона, в която пише, че стадиона трябва да се използва като атлетически две години след неговата кончина.
През тези две години, Миърс закупуват парцел в непосредствена близост до стадиона, а през 1904г. те купуват стадиона, като сделката се извършва на името на Хенри Агюстъс Миърс. Първоначалното намерение на Миърс е Фулъм да играе на „Стамфорд Бридж”. Той им предлага да ползват стадиона в деня на мачовете с годишен наем от 1500 лири, като всяко домакинство на полуфинал или финал за купа ще се заплаща допълнително. Президентът на Фулъм не се съгласява, което е странно, предвид лошото състояние на стадиона им, като година по-късно главната трибуна на „Крейвън котидж” е съборена, заради опасност от срутване.
Миърс е разочарован от неосъществената сделка и е готов да продаде стадиона, като предлага прилична сума за него на Западната железопътна компания за да го превърне в склад за каменни въглища и товари. Това би донесло на Миърс добра и бърза печалба и той е много близко до споразумение, и е щял да го направи, ако не се случва странна случка. Приятелят на семейство Миърс Фредерик Паркър е атлет, който често тренира на стадиона и силно желае Гюс Миърс да превърне „Стамфорд бридж” във футболен стадион. Когато решава да продаде стадиона, Миърс отива на разходка с Паркър, като взима и кучето си. И колкото абсурдно да звучи това куче е спасителят на Футболен клуб Челси!
По неизвестна причина кучето на Миърс ухапва лошо по крака на Паркър, а първата реакция на Миърс е „Шотландски териер: винаги първо хапе преди да излае”. Вместо да бъде бесен на своя приятел, Паркър приема случката с присмешка, и като отговор на това Миърс добавя: „Ти изобщо не извика от болка. Повечето мъже биха вдигнали ужасна кавга….Отиди да си измиеш раната и нека се видим утре в 9 часа; след това ще действаме”
По-малко от седмица след това двамата са в Глазгоу за среща с Арчибалд Лийч, архитекта на „Айброкс”, ”Хемпдън” и ”Селтик парк” – трите най-големи стадиона в света. Взима се решение „Стамфорд бридж” да се построи с формата на паница с главна трибуна на изток и три тераси в останалите краища на терена.
Лийч започва изграждането на новата трибуна през февруари 1905. В три от краищата на стадиона са изградени тераси с помощта на хилядите тонове пръст и глина, останали от строежа на метростанция Пикадили. Човекът, който се съгласява да премести тези строителни материали е Джо Миърс. Той ги транспортира на вагонетки, след това и по вода с шлепове до Крабтрий Уарф в Фулъм, откъдето достигат до „Стамфорд Бридж” – звучи невероятно, но Миърс получава пари за материалите, които използва.
Да не забравяме, че все още никой отбор не играе там. Гюс Миърс подписва договор, позволяващ на Лондон Атлетик Клуб да използва стадиона за следващите седем години и най-вече новата писта, заграждаща футболния терен. През това време започват дискусии за създаване на футболен отбор, за името на който се води спор. Жителите на Фулъм предлагат то да бъде Футболен клуб Кенсингтън, докато комитета иска да нарече бъдещия отбор с името на стадиона „Стамфорд бридж”. Когато Паркър предлага Челси за име на отбора, идеята първоначално е отхвърлена, но след това се залага именно на него като вариант и на 10-ти март 1905г., в пъба „Райзинг сън” е основан Футболен клуб Челси.
източник: chelseabg.com
