Независимо дали сте родени през 70-те, 80-те или 90-те години на миналия век, със сигурност името Майкъл Джексън ви говори много. Поколения наред растат и се изграждат като личности, слушайки песните на Краля. В последните дни обаче нещата се променят и Beat It, Billie Jean, Thriller и Black or White никога вече няма да звучат по същия начин.

Първоизточникът на скандала, който се разрази в последно време, е документалният филм на HBO - Leaving Neverland, в който вече пораснали деца разказват за това как Майкъл Джексън е прилагал върху тях сексуален тормоз, когато още са били малолетни.

Подобни обвинения към Краля на попа е имало и преди, но днес, в разгара на движения като #MeToo и силното им влияние в социалните мрежи, нещата придобиват по-различен характер. Почти десет години след смъртта на Джексън творчеството му е силно застрашено от забраняване на много места по света. Хората са раздвоени, той е идол на много поколения.

Дилемата е неоспорима. Трябва ли песните на Краля да не се пускат повече по радиото и телевизията? Това, че слушаш песни на Майкъл Джексън през 2019г. прави ли те лош човек? По какъв начин можем да отделим човека от изкуството?

Ще продължаваме ли да слушаме Майкъл?

Със сигурност, поне засега.

Кралят на попа не е бил съден за престъпление. Смъртта му през 2009г. прекрати всякакви възможностти за по-нататъшни обвинения.

Семейството на Майкъл определя филмовата продукция като „публично линчуване” и предполага, че обвинителите, които твърдят, че са били жертва на певеца, са подтиквани от финансови мотиви. Близките на Джексън са подали иск срещу HBO.

Въпреки това обаче вече има случаи на забрана за пускането в ефир на песни на Краля. „Внимателни сме към коментарите на хората, а излъчването на филма предизвика много реакции”, споделя Кристин Дикер, говорител на еднa от трите канадски радиостанции, предприели този ход.

Няколко радиостанции в Нова Зеландия също извадиха песните на Джексън от своите плейлисти. Въпреки това в онлайн платформите за споделяне на музика творчеството на Майкъл продължава да е достъпно за потребителите.

Аморално ли е да слушаме неговите песни?

Всеки от нас би трябвало да отговори на този въпрос сам за себе си.

За много хора песните на Джако са свързани с много приятни спомени от младостта. Каквото и да е ставало, целящо да опетни имиджа на Майкъл, то не е успяло да заличи или да направи тези спомени по-малко вълнуващи.

Гласът му беше ангелски, танците – наелектризиращи, а талантът му – неоспорим. А едва ли има човек, който да не е чувал за прословутата му „лунна походка”.

„Той беше моето детство. Пораснах с мисълта, че той не е част от този свят, че е някакъв свръхчовек”, казва Хейли Уинтър (35) от Есекс, Англия, която притежава всички албуми на Джексън. „Разбрах за смъртта му, докато карах, съобщиха го по радиото…Плаках през целия път до вкъщи”.

Може би за хора, ставали жертва на сексуален тормоз, ситуацията е различна и вече никога няма да гледат на Краля по същия начин.

„Никога не съм била голям почитател на Майкъл Джексън, но се чувствах толкова разярена, гледайки Leaving Neverland. Толкова много несъответствия има в историите на тези мъже, а хората ги приемат за чиста монета...", е един от многото коментари в подкрепа на Майкъл. 

Според Джеймс Сафчук и Уейд Робсън те са били едни от малолетните жертви на Джако от периода на 80-те и 90-те години на 20-ти век. От тогава са и едни от големите му хитове като The Way You Make Me Feel и In the Closet.

Какво следва?

Все още е рано да се обсъжда какви могат да са последиците от документалния филм, предизвикал такъв отзвук в социалните мрежи. Остава да се надяваме, че творчеството на такъв велик певец и артист няма да бъде засенчено от закъснели обвинения, опетняващи образа му. Времето ще покаже дали документалната продукция на НВО ще накара хората да се отдръпнат от песните на великия Джако, с които хиляди свързват толкова скъпи за тях спомени.