Наскоро Министерство на външните работи (МВнР) публикува данни за броя на българските граждани в чужбина. Става дума за 2 417 000 души, като само в ЕС числото надхвърля 1,5 млн. Според справката на ведомството през последните 7 години страната ни са напуснали 400 000 българи.

Как се формира и изчислява миграционното салдо на България? Колко действително са българите зад граница? Чисто практически тези въпроси са ключови за организирането на изборите за Европарламент през май. Коректността на методологиите, отразяващи миграционните процеси е не по-малко важна за предстоящото национално преброяване през 2021 г.  За да разберем, какво стои отвъд статистиката потърсихме доц. Спас Ташев от „Института за изследване на населението и човека“ към БАН. Според него данните, изнесени от МВнР за броя на българите в чужбина, са изненадали научната общественост в България. Ето и наблюденията му относно миграционния баланс на България в интервю за БНР:

Как, се води самата статистика? Трябва ли да смятаме за емигранти българите в ЕС, където свободата на движение и избор на място за живеене е основно право?

Тук опираме и до големия въпрос, че ние нямаме точен механизъм за отчитане на съвременните миграции. В модерния свят има дори и ежедневни международни миграции, защото има хора които всеки ден напускат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От гледна точка на статистиката за емигрирало лице се смята, това което е прекарало повече от една година на територията на чужда държава. В наши дни сред статистиците се води спор дали емиграциите в рамките на ЕС трябва да бъдат разглеждани като такива или става дума за един по-друг тип движение на населението – за трудова мобилност. Дали това са миграционни загуби за България още е трудно да се каже, защото голяма част от тези хора имат намерение да се върнат.

Демографският проблем не е само български, а засяга целия ЕС. Въпреки противоречието между Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не трябва ли да се търси общо решение?

През миналата година в БАН се работи много сериозно над един проект за демографското развитие на страната, в това число и за търсенето на ресурси за справяне с демографската криза. В миналото Западна Европа набираше трудови ресурси чрез емиграция от Централна и Източна Европа. Но емиграционният потенциал на този регион вече е изчерпан. Единствените региони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води вече до промяна и на социокултурния облик в Европа. Това безспорно поражда тревога сред жителите на тези държави, дали чрез този тип политика ще се решат демографските проблеми?

Според доц. Спас Ташев демографската криза не е толкова на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата:

В миналото те са били и трудов фактор особено в селскостопанските райони, докато днес те имат по-скоро емоционално измерение. Но в един момент трябва да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, защото броят на бъдещите работници ще определя нашите пенсии. От тази гледна точка мисля, че европейското общество е заинтересовано да се повиши вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските ценности и ще гарантира и една по-стабилна социална система.