След като поеме функциите на Фонда за лечение на деца, здравната каса ще плаща на децата в нужда също за неразрешени за употреба в България лекарствени продукти, както и за медицински изделия, които не могат да бъдат осигурени в страната или които не се финансират с държавни средства, за високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба. Ще се покриват разходите за транспорт, преводач, престой и др. при финансирането на лечението в чужбина.

Това предвижда проектът за наредба, в която са уредени правилата и процедурите, по които здравната каса ще финансира лечението и трансплантациите в чужбина на българи. Предвижда се тази дейност да премине към касата от 1 април. Проектът е качен за съгласуване на правителствения сайт за консултации, като предложения ще се приемат до 24 март. След това здравните власти ще имат едва една седмица, в която да могат евентуално да отразят някои от предложенията и да приемат новите правила, за да може те да са в сила според законово заложения срок.

Пуснатите за съгласуване нови правила на практика дублират и пренасят в новата наредба досегашните правилници, по които се работеше. Юристи коментираха пред "Дневник", че от първоначалния прочит изглежда, че не са пропуснати дейности и услуги, които досега са били покривани.

Досега здравните власти многократно обещаха, че след закриването на фонда за лечение на деца всичко покривано досега ще продължи да се плаща и от касата. А промяната е с цел повече прозрачност и по-бързи услуги. И още - ще се концентрират на едно място решенията за разрешаване на лечението в чужбина както за деца, така и за възрастни.

След реформата решенията дали да се финансира дадено лечение в чужбина ще се взимат от специализирани комисии в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - една за възрастните и една за деца. В техния състав ще има поне един лекар.

За взимане на решение при децата ще се търси мнението на двама външни експерти съобразно профила на заболяването, исканото лечение и квалификацията на експертите. При разногласие в становищата на експертите управителят на НЗОК ще може да изиска становище от трети специалист. Ще могат да се създават и консилиуми със специалисти от различни специалности.

Запазва се изискването, ако лекарите преценят, че лечението може да се проведе в България, да посочат списък на лечебните заведения в страната, където това е възможно. Това и досега беше условие. Но родители на пациенти коментираха, че не са създадени гаранции за спазване на Конвенцията на ООН за правата на детето, която България е ратифицирала и която казва, че детето има право на най-доброто достъпно лечение изобщо, а не на най-доброто в страната му.

При оспорване на различни откази от фонда някои родители отбелязваха, че в документите и преценките не се взима предвид и не се посочва как точно съответната манипулация или лечение ще се случат в България и как в чужбина. Посочваха, че лечението извън страната често е при доста по-щадящи методи и от по-опитни специалисти. И искаха експертите на фонда, когато решават да откажат, да не описват само къде в България е осъществимо лечението, а също по какви методи ще стане то в страната, да отбелязват опит, успеваемост и преживяемост на пациентите в България и в чужбина и др.

И в новите правила обаче не се въвежда изрично такова изискване при разглеждането на документите и исканията за финансиране на лечение в чужбина. След като експертите се произнесат, документите ще се разглеждат от специализираната комисия на касата, а накрая решението ще стига до управителя на касата. Ако той не е съгласен със становището на комисията, може да върне документите за повторно разглеждане от специализираната комисия при разширен състав на външните експерти.

При заявленията за деца и младежи до 18 години семействата ще имат избор – или сами да търсят и да приложат към документите оферти от болници, в които са влезли в контакт и са получили официални отговори, или да поискат здравната каса да намери оферти и подходящите болници за лечение. Както и досега, децата ще имат право на придружител, ще се подпомага също осигуряването на транспорт, престой и комуникация с лечебни заведения в чужбина, преводач. При доказана медицинска необходимост може да се плаща и пациентът да бъде придружаван от лекар.

Родителите ще трябва да продължат да обявяват имат ли създадени дарителски сметки и кампании. Касата ще може да финансира и участие на чуждестранни медицински специалисти в диагностични и лечебни процедури и трансплантации в България в случаите, когато няма български специалисти в съответната област или това е необходимо за лечебния процес.

В случаите на трансплантация могат да се плащат и разходи, свързани с намирането на донор, включително неродствен, изследвания на донора, вземането на органа/стволовите клетки и тяхното транспортиране, лекарствени продукти и медицински изделия, необходими за предоперативното лечение, реанимацията и следоперативния период.

Възрастните ще трябва сами да търсят оферти и да ги прилагат към документите си, с които кандидатстват за финансиране за лечение в чужбина. При тях ще се търси мнението само на един специалист, които да се произнесе нужно ли е лечението извън България, като ще се взима второ мнение само "при необходимост" за всеки конкретен случай. Не се предвижда касата да плаща за човек, който да ги придружава при лечението в чужбина.

Изрично е записано, че разходите на касата за тези дейности ще се финансират със средства от трансфери от държавния бюджет, предоставени чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. НЗОК ще публикува на интернет страницата си тримесечни отчети за извършената дейност, както и за предоставените средства за заплащане за услуги. Предвижда се да може и електронно да се следи движението на заявленията.

Източник: dnevnik.bg