Бързите кредити и заложните къщи измислиха как да заобиколят правилата, според които не трябва да изискват по-високи лихви от онези, които имат право да събират по закон.

Според поправките отпреди няколко години, горната граница на лихвата, която фирмите за бързи кредити могат да искат от потребителите, е пет пъти законната лихва. За заложните къщи пък таванът на оскъпяването е 3%.

Небанковите институции, които отпускат заеми обаче намериха начин да заобикалят закона. Те обявяват ниски лихви, но след това изискват от кандидата за кредит да представи поръчител или банкова гаранция в срок до три или пет дни.

Тъй като обикновено хората, които се възползват от този вид услуги, нямат възможност за подобно нещо и често дори са в сивата икономика, фирмата предлага "улеснение" - нейно подразделение да стане гарант.

Първоначално, когато влезеш в сайта на компанията и кликнеш върху нейния калкулатор, за да провериш какви вноски ще заплащаш върху дадена сума, те изглеждат съвсем поносими и лихвите са съвсем малко по-високи от банковите. В момента, в който се съгласиш кредиторът ти да се превърне в твой гарант посредством друго негово дружество, сумата набъбва от 50 до 100%, пише "Стандарт".

При начисляването на т.нар. "такса гаранция" се случва заем от 1000 лева да се оскъпи така, че накрая да се наложи да върнеш над 2000. Клиентът има право да откаже услугата и кредита, но много от финансово притиснатите хора приемат да се възползват от услугата.

Единствените реално неоскъпяващи се кредити са рекламираните "първи заем до заплата" на някои от водещите компании в бранша, където можеш да получиш до 500 лева и, ако ги изплатиш до 30 дни, наистина няма да се наложи да внасяш лихва.

Заложните къщи, чиито лихви също бяха поставени в регулация, пък използват друга вратичка - освен ниската лихва, те начисляват и "такса за съхранение", която е по-висока от лихвата и не е регламентирана в нормативни документи.