Както всички знаем – Великобритания напуска Европейския съюз. Какво предстои след това за българите в цялото Обединеното кралство - научаваме повече от основателя на българския център за социална интеграция и култура в Лондон Нишан Джингозян в специално интервю за „Новини Лондон” след проведената изключително важна среща на Източноевропейския форум. Какво бе обсъдено по време на втората подред среща – разберете повече от разговора ни!
Г-н Джингозян, вчера в Румънският културен институт в Лондон се проведе втора среща на Източноевропейският форум. Какво обсъдихте на тази среща и колко организации до момента са членове на тази платформа?
Бих желал да благодаря на Посолство на Република България и Посолство на Република Румъния в Лондон, които ни съдействаха при организирането на първите две срещи и предоставиха залите, в които се проведе този форум. 45 организации до момента са членове на Източноевропейският форум. Това са организации базирани в Лондон, работещи и подкрепящи гражданите на ЕС и специално тези от Източна Европа. България е представена от две организации. Това са Български център за социална интеграция и култура и Български фолклор и традиции.
Поставили сме си няколко амбициозни задачи, но това, което ни обедини е желанието гражданите на ЕС живеещи във Великобритания да имат представителство, както и по-добро сътрудничество между нас самите. Ние всички преминаваме през изключително труден период свързан с Брекзит и проблемите ще се задълбочат, ако нямаме единна, съгласувана стратегия за големият диапазон от предизвикателства, пред които всички ние сме изправени.
На срещата обсъдихме Източноевропейският фестивал, който организираме в Енфийлд през месец май, както и най-неотложните задачи и проблеми пред всички нас – новата процедура за граждани на ЕС след Брекзит – settled и pre-settled status и всички свързани с това затруднения, липсата на достатъчна информация по редица въпроси касаещи всички нас, сътрудничество с кметствата в Лондон, включително кмета на Лондон, г-н Садик Кан и много други.
Има ли България Национална стратегия за работа с българските граждани в чужбина? Не е ли редно тези въпроси да бъдат обсъждани в Народното събрание на Република България?
Аз се върнах вчера от среща в София по покана на Комисията за политиките за българите в чужбина. Проблемите пред българите във Великобритания, породени от Брекзит и като цяло процеса на социална интеграция на българите в Обединеното кралство бе темата, която дискутирахме. Бих желал да подчертая, че това бе една много интересна дискусия и благодаря за поканата от страна на организаторите. Подчертах многократно, че когато 2 400 000 български граждани живеят в чужбина, според официална информация от Външно министерство, изнесена в медиите в България, то е абсолютно задължително България да разработи срешно адекватна, работеща стратегия, която да отразява даденостите. Също така подчертах, че темата за българите в чужбина, трябва да е приоритет за българската политическа класа и тази тема трябва да е в центъра на политическият дебат. А тя не е. Оставам с усещането, че в България битува погрешното разбиране, че демографската катастрофа може да се реши без активното сътрудничество с тези големи български общности в чужбина. Само в Германия, според изнесените данни живеят над 400 000 български граждани, гласоподаватели и данъкоплатци.
Тази среща бе едно много добро начало, но аз ще отправя отново един апел към българските политици. Моля, концентрирайте се върху неотложните задачи, а не върху тези, които ще Ви донесат бързи и конкретни дивиденти.
Вие сте член на Работната група към Foreign and Commonwealth Office, която бе сформирана с цел изготвяне на Стратегия за работа с гражданите на ЕС след Брекзит. С какво се отличава техният подход в сравнение с този на Комисията за политиките за българите в чужбина?
Първо форматът е различен . В тази работна група участват както представители на Външното министерство на Великобритания, така и експерти от държавите от ЕС. Второ, целите са различни. Работната група бе сформирана с една определена и конкретна цел – изготвяне на Стратегия за работа с тези общности във Великбритания. Аз не мисля, че Комисията за политиките за българите в чужбина е натоварена с подобна задача, а именно изготвяне на подобна стратегия. Тук възниква определено логичният въпрос, защо Великобритания работи по този проблем, а България не е предприела мерки в тази посока? Третата основна разлика е, че очевидно във Великобритания, на политическо ниво съществува политическа подкрепа и разбиране, че е необходима Стратегия за работа с тези големи общности. Отново ще се обърна към политиците в България, с апел да мислят глобално и да наблюдават внимателно процесите, които протичат. Не е достатъчо да се подчертава, че България има огромни проблеми с демографската криза, която прераства в катастрофа. Необходими са и конкретни мерки, включително мерки насочени към тези големи български общности в чужбина, появили се през последните 10-15 години.
Какво трябва да направят българите в чужбина за да се чуят техните проблеми в България и както трябва да направят българите във Великобритания, за да общуват по-ефективно с институциите тук?
Необходимо е да бъдем активни, да отстояваме правата си и да имаме конкретни изисквания. За повече от 20 години във Великобритания, съм се научил да отстоявам правата си. Необходимо е също така да знаем към кого отправяме посланията, препоръките и критиката си. Относно Великобритания, мисля, че това от което се нуждае българската общност е представителство на политическо ниво. Няма политическа сила, поне не във Великобритания, която да игнорира фактът, че около 230-250 000 потенциални гласоподаватели биха могли да я подкрепят. В Лондон живеят много успели българи, които заемат високи позиции във всички сфери на общественият живот. Моят призив към тях е да обмислят сериозно политическа кариера. Ние се нуждаем от това да имаме представителство на политическо ниво и да участваме в процесите, които директно ни засягат.
