Коментар от Александър Андреев:

ЕС = СССР. Това велемъдро уравнение, което често се повтаря из велемъдрите социални мрежи, разбира се заблуждава. И - пак разбира се - идва на бял свят като рожба на същия този СССР. И по-точно - на неговата дълголетна пропагандна традиция, която днес обслужва настоящата власт в Москва. С други думи: наследниците на Съветския съюз обвиняват ЕС, че прилича на… Съветския съюз. Тотален абсурд.

Разложено на своите две части, уравнението лъсва не само като абсурдно, но и като глупаво и исторически несъстоятелно. Нека да видим:

Разликите

Европейският съюз е сдружение на суверенни държави, обединили се на доброволен принцип. Тях никой не ги държи насила вътре, напротив - пред входа чакат ентусиазирани кандидати. И никой не желае да го напуска, освен британците, които обаче вече също не искат. Докато СССР беше имперска конструкция, сглобена в резултат от много войни. Там никой не искаше да влиза, освен българите, които всъщност също не искаха. А онези, които първи тръгнаха да го напускат, си платиха с кръвопролития и метежи. И още ги е страх, че Русия може да тръгне да си ги прибира обратно.

ЕС възниква като поука от много кървави войни. СССР възниква като продукт на много кървави войни. Забелязвате ли разликата? Тъкмо поради тази разлика СССР води многобройни открити и скрити войни, прави преврати в чужди държави, инсталира марионетни правителства, държи за гушата многобройни сателитни държави в Европа. А ЕС не е водил нито една война, не ми е известно да е организирал преврати, няма и сателити, над чиято съдба да се разпорежда, няма дори собствена армия. С две думи: ЕС е мир, СССР - война.

ЕС е зона на законността и правовия ред. СССР беше зона на беззаконието и произвола. Да, и на двете места има закони, само дето в ЕС те важат за всички и общо-взето се спазват, докато в СССР бяха просто пропаганден параван, зад който всичко се решаваше от Партията и нейните изпълнителни органи.

Да споменавам ли изобщо свободата? Свободата на словото, свободата на икономическа инициатива, свободата на придвижване, свободата на самоопределение, свободата на вероизповедание, свободата на изкуството, свободата на различните - всички тези (и още много) свободи в СССР ги нямаше. А в ЕС вече дори не ги забелязваме, те са всекидневие.

Освен от Партията, в СССР властта се държеше от още един субект: всемогъщите тайни служби със сменящи се имена. А коя партия държи властта в ЕС? И къде са му тайните служби?

Да поговорим и за стопанството, за благоденствието, за икономическите възможности на хората. Всъщност, какво има да говорим? На едното място - командно, хронично дефицитно и бедно. На другото - пазарно, многообразно, благосъстоятелно, с достоен живот за всеки.

И все пак: една важна прилика

Между ЕС и СССР все пак могат да се открият и една-две далечни прилики. И двете са многонационални политически конструкции, това е ясно. И двете трудно намират „общ език" - може би тъкмо поради това „езикът" на Брюксел и до ден-днешен е толкова скучен, безцветен и обтекаем, че някои дори го сравняват с „мъртвия език" на СССР. И най-важната прилика: такива разнородни политически образувания много трудно се управляват с инструментите на обичайната демокрация, развила се вътре в национални държави. СССР се справяше с тази трудност, като просто игнорираше демокрацията и управляваше с диктат и терор. А ЕС като soft power се опитва да я преодолее чрез преговори, чрез търсене на мнозинства и консенсуси. Мъчна работа, която невинаги се получава.

И така, уважаеми привърженици на уравнението "ЕС = СССР", уважаеми физически лица и ботове: Кое предпочитате? Мир, законност, свобода и благоденствие - или война, произвол, тирания и бедност? Няма нужда да ми отговаряте.

Източник: Дойче Веле