Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчват" децата от шарка.

Българите наричат Атанасовден "сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!"