Ивайло Калфин е сред най-изявените български политици. Евродепутат в периода 2009 - 2014. Вицепремиер, министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов. Вицепремиер и външен министър в кабинета на Сергей Станишев в периода 2005 - 2009 г. Избран за народен представител в 43-тото НС. Кандидат-президент на изборите през 2011 и 2016 г. Владее английски, френски, руски и испански език. 

- Катастрофа ли е това, което се случва в Лондон? 

-Това беше очаквана катастрофа. Британският парламент отхвърли споразумение между ЕС и Великобритания, което се договаряше 2 години и като че ли е единственото възможно. Това поставя много въпроси, включително за самия процес на излизане на Великобритания. 

Възможни са различни варианти, които основно зависят от вътрешнополитическите различия във Великобритания. Все по-голяма става възможността да се излезе без споразумения, които да направят възможно плавно преминаване към следващо сътрудничество. Вътрешнополитически във Великобритания също се създават доста проблеми - в цялата история на парламента досега никога британски премиер не е губил с толкова голямо мнозинство.

Задължително беше след това лидерът на опозицията да поиска вот на недоверие. Каквото и да се случи с вота на недоверие, това не означава коренна промяна на британската позиция, тъй като лидерът на лейбъристите Джереми Корбин заяви, че и евентуален негов кабинет ще се върне да преговаря с ЕК за излизане на Великобритания. 

- Възможно ли е отлагане на задействането на прословутия член 50 от Договора за ЕС? 

-Това е възможно. В точка 3 на член 50 се казва, че след като изтекат 2-те години след подаване на заявлението за напускане, се прекратява членството, но по искане на страната, която излиза, и при единодушие на другите страни членки този срок може да се продължи. Така че технически е възможно удължаване, въпросът е срещу какво. Би трябвало да се представи план за това какво ще се случи, ако се удължи срокът. Ще възникнат проблеми, свързани с европейските избори например - ако Великобритания е пълноправен член на ЕС, следва да участва в изборите през май и да избира депутати за ЕП. Което пък е нелогично, ако предстои непосредствено излизане от Съюза. 

Всички страни, членки на ЕС, биха направили всичко възможно, ако има и най-малък шанс Великобритания да промени решението си и да остане. 

- Кои са най-сериозните рискове за кралството? 

- Голяма част от британската икономика е свързана с европейската - внос, износ, производствено коопериране, в научната сфера. И нещо, за което Англия много държи - да се запази ролята на Лондон като финансов център за Европа. След излизане на Великобритания от ЕС със сигурност ще намалее значението на този финансов пазар. 

- Гарантирани ли са правата на българските граждани, които учат и работят на Острова, ако кралството напусне ЕС без споразумение? 

- Ако няма сделка, която включително да уточни какъв ще бъде статутът на европейските граждани във Великобритания, и обратното, може да се очаква всичко. Появиха се информации, че във Великобритания подготвят законодателство, в което хората с основно, средно образование да бъдат по-скоро връщани в страните си и много да се затегне достъпът на чужденци. Така че, ако няма споразумение, всичко е възможно. Разбира се, има инструменти, с които ЕС след това ще въздейства, защото при всички случаи Великобритания ще иска да установи някакви отношения с него. Но и в това отношение несигурността ще бъде висока. За тези, които тепърва ще отидат да учат там, Великобритания обяви, че за учебната 2019-2020 г. ще запази сегашните условия. Но за след това не е ясно. А тепърва да се отиде на работа във Великобритания най-вероятно ще стане много трудно. Впрочем това ще стане независимо дали излизането е договорено, или недоговорено. Просто Лондон ще затегне режима за нови емигранти. 

- Ние подготвени ли сме за времето, когато евентуално ще се наложи да уреждаме двустранно проблеми с Великобритания?

- Страхувам се, че ние изцяло разчитаме на това Европейската комисия да се договори с Лондон и ние всъщност да минем покрай договореностите с ЕС. Особено при излизане без споразумение това ще бъде много грешна стратегия. 

В Испания, Холандия, Франция и Германия имат специални структури, които анализират абсолютно всички последствия за двустранните отношения при всички варианти.
Каквото и да се случи, ще имаме двустранни отношения с Великобритания, независими от отношенията с ЕС. Така че би трябвало и България да предвижда тези сценарии. Не съм видял това да се случва досега - било с посланик със специални поръчения, било със съветник в кабинета на премиера. 

- Как урокът "Брекзит" ще се отрази на Европа? 

- Страхувам се, че настроенията, които ще се видят и на следващите европейски избори, ще дадат доста повече политическо пространство на по-скоро националистически партии. Нека да видим как ще приключи Брекзит, но вече виждаме как националистическата Алтернатива за Германия постави в платформата си, ако няма дълбоки промени, включително закриване на Европейския парламент, също да търсят излизане на Германия от ЕС. 

Не бих подценявал тези процеси. Не мисля, че те ще бъдат основни политически фактори в следващия ЕП, но лесното говорене с популизма и прехвърлянето на несвършената работа от национално на европейско равнище и търсенето на виновните някъде из Европа дава хляб на подобен вид организации. 

- Какъв следващ парламент да очакваме? 

- Статуквото вероятно няма да се запази. Надявам се да се запази едно по-европейско мнозинство. То обаче ще бъде доста по-трудно за сглобяване от различните политически групи и при всички случаи ще има нарастване на евроскептиците и на националистите, които ще търсят по-слаб ЕС, някои дори разпадане на Европейския съюз. Това е напълно възможен вариант, ако погледнем откъде тръгна голямата кампания за излизането на Великобритания от ЕС - от националистическата Партия на независимостта на Великобритания, която не беше представена в британския парламент, но беше в Европейския - с лидера си Найджъл Фарадж. Всъщност те бяха най-шумните привърженици на Брекзит, но в момента, в който се гласува на референдума, просто изчезнаха, като видяха каква беля са направили. Партията смени няколко политически лидери и в момента няма почти никакво политическо влияние. Очаквам в ЕП да се появят подобни партии и от други страни. 

- Ще успеем ли да се преборим за правата на превозвачите ни по прословутия пакет "Мобилност"? 

- Да протестираме в Брюксел не е сериозно. Институциите там са достатъчно прозрачни. Този пакет, от който не сме доволни, 2 години се договаря между 28-те страни членки. За да се стигне до това решение, нашето правителство не е могло да намери поддръжка дори за блокиращо малцинство. Очевидно правителството до този момент не е успешно в защитата на тези интереси. Сега чакаме ЕП да го отхвърли, но там много по-трудно може да се постигне мнозинство. 

В ентусиазма да се борим с транспортния пакет не влязохме в детайлите му. Не би трябвало да се приема, а и няма да се приеме връщането на камиони, разхождането им из Европа. Бих се концентрирал обаче върху правата на шофьорите. Сигурен съм, че българските шофьори няма да останат без работа, а ние трябва да направим така, че те да са на работа в български фирми. Което означава условията, при които работят, да бъдат добре премислени от работодателите. Така че заплахата не е за тези 60-70 000 българи, които работят в тировете, заплахата е за това те да имат условия и основания да са при български работодател, а не при френски или германски. 

Очаквам, че пакет "Мобилност" ще бъде приет според договореното между страните членки. Нямаме интерес от неговото отлагане - не разбрах радостта и настояването да се отложи. Ако не се приеме европейско законодателство, Франция и Германия ще приемат тяхно - те вече бяха започнали да приемат такова законодателство, което ще ни засегне изключително зле. А ако чакаме следващия ЕП - в него също ще бъде много по-трудно да защитим националната си позиция, защото там ще има много повече френски и немски националисти. Не знам с кои аргументи ще ги убеждаваме. 

- На 2 скорости ли е Европа? 

- Германия и Франция винаги са формирали ядро, били са двигател на ЕС. В това няма нищо лошо. Най-големият риск за Европа на две скорости е свързан с това, че като излезе Великобритания, всъщност ще олекне много гласът и ще намалее влиянието на страните извън Еврозоната. По-скоро очаквам Еврозоната да бъде критерият, по който ще има различен вид участие в ЕС. За всичко друго българското правителство има достатъчно инструменти да защити националната позиция, ако знае как и не реагира в последния момент.

Източник:marica.bg